Най-масовата игра
Вероятно много от вас, децата на 80-те, си спомнят каква мания беше футболът за мъжете и момчетата по онова време. Играеше се повсеместно и при всяка отдала се възможност, а местата, на които това се правеше, бяха най-разнообразни - в училищата, между блоковете, на улицата, по поляните, на чевермета, в парковете, на стадионите... Тогава единственото, което се доближаваше до функциите на компютъра, бяха електронните игри, онези големите сандъци с няколко бутона и джойстик, на когото тогава викахме "ръчка". Нямаше "контри" и "уъркрафтове", нямаше "Need for speed", Facebook или други такива електронни занимавки, които приковават момчетата (пък и момичетата) с часове пред монитора в днешно време. Цялата ни енергия се изливаше на футболното игрище, най-вече.
Спомням си как играехме по минимум час на ден, и то в махалата, без да броим училището. Напишем си домашните набързо и хайде на мача. Обикновено замръквахме на игрището, където играехме махала срещу махала или блок срещу блок, или просто се разделяхме на два отбора (това ставаше като двамата капитани мерят крачки един срещу друг и който настъпи първи започва да избира). Възрастните също нерядко играеха с нас - привечер, когато се приберяха от работа, бащите ни идваха на игрището и си спретвахме една хубава игра, с много добро настроение, весели закачки (изразяващи се във внимателно спъване отзад, последвано от пльосване върху тревата ; но не повече от 2-3 пъти в рамките на добрите взаимоотношения) и приятно физическо натоварване. Понякога тичахме боси по тревата, но в повечето случаи носехме от онези индиговите платненки, които бяха доста удобни и напълно достатъчни. Да имаш "калеври" беше лукс и аз се сещам само за едно момче, дето баща му ходеше по чужбината и му беше купил, и още едно дето беше в "спортното" и му бяха дали от там. Всъщност дори топката беше нещо като лукс, защото струваше бая пари. Обикновено играехме с "калинка":
...а "тангото" направо не беше за простосмъртни:
Играта върху асфалт не беше от най-безопасните, но тогава това нямаше голямо значение и се случваше доста често, особено в училищните дворове.
Световното първенство в Мексико през 1986-та
Разбира се, щом говорим за футбол, не може да не споменем световното първенство в Мексико през 1986-та. Още повече, че то бе открито с мача България:Италия, който завърши 1:1 след като Наско Сираков изравни с глава попадението на Алтобели. После направихме още един равен с Корея, но за съжаление паднахме от бъдещия световен шампион с 2:0 и трябваше да се приберем вкъщи.
Звездата на това първенство беше аржентинецът Диего Марадона (дори беше тръгнал един виц, че бил българин - когато се родил бабите му Мара и Дона се скарали на коя от тях да бъде кръстен и в крайна сметка решили да го нарекат Марадона - така и двете останали доволни  ). На това първенство Марадона вкара гола с "божествената ръка" в мача срещу Англия на четвърт финалите. Изглежда наистина в Господ има нещо българско, както щеше да възкликне няколко години по-късно един наш коментатор, тъй като точно тогава страничен рефер беше нашият Богдан Дочев. А в случая страничният рефер имаше по-добра видимост и трябваше да се намеси... Но не се намеси. 
Както и да е, тогава Аржентина стана световен шампион, ФРГ взе среброто, а бронза отнесоха французите.
Известни футболисти от онова време
Поколението на тогавашните млади футболисти имахме своите футболни идоли. Дори си разменяхме картинки от дъвки с техните образи. Освен Марадона, известни сред нас бяха имена като Мишел Платини, Папен, Бутрагеньо, Румениге, Сократес, Зико, Руди Фьолер, Бреме, Матеус, Линекер.
От българските могат да се поменат, Наско Сираков, Пламен Гетов, Христо Стоичков, Борислав Михайлов (който, ако си спомняте, по това време беше с плешиво теме) и др.
ЦСКА и "Левски Спартак"
Да, драги читателю, така се казваха тогава тези два отбора. И това още от време онуй си е най-оспорваното българско дерби. "Ти за кой си - за Левски или за ЦСКА?" се питахме един друг.
А спомняте ли си когато на финала за купата на България през 1985-а двата отбора се сдърпаха, за което впоследствие ЦК на БКП им наложи административното наказание да бъдат прекръстени? Съответно ЦСКА вече се казваше "Средец", а "Левски Спартак" - "Витоша". След 89-a имената бяха възстановени.
Интересно
- В нашия град имаше един магазин, който продаваше футболни аксесоари. Беше голяма тръпка да си купиш фланелка от там, а май и чакахме да заредят със стока.
- Помните ли, че вратите на стадионите бяха боядисани бели, като в долния си край двете греди имаха черни "чорапи" от около 30-40 см?
- Да ви кажа, много се бях впечатлил от Бургас, който и до сега си остава един от най-подредените български градове. Имахме роднини там и като отидехме на гости не можех да отлепя очи от игрището зад блока - имаше си хубави метални врати с телена мрежа, трева (условно казано) и много пространство. Не съм сигурен, но сега на същото място като че ли има паркинг или нещо такова.
Истината е, че тогава много и активно се спортуваше. Не игра във виртуалното пространство, гребане с лъжица, или на пътечката за бягане във фитнеса, а футбол, народна топка, фунийки, топчета, криеница, стражари и апаши, федербал, тенис на маса... Липсва ми.
|
