😄 Снимката си е точно сватбарска. Всички се подреждат пред обредния дом и Щрак Марийке на портрет! Иси, тъкмо разглеждах една подобна снимка, правена в залата за поздравления на обредния дом, даже има част от герба на стената, булката е с букет бели карамфили в целофан, а младоженецът държи брачното свидетелство в красива папка с герба на града. (Ама сега май го връчват тоя документ на жената.) Иначе всички са се наспретнали, кърпичките обаче са сгънати еднакво, има и байрак с чемшир, пуканки и хавлиена кърпа и деца, накичени с пари, 😄

ИСИ ме върна в онези години, когато сватбите наистина бяха много колоритни и емоционални. В днешно време всичко е някак си прекалено "културно" и сдържано. Помня закичването с кърпите или белите "перца", помня белите кордели, които се връзваха за антените на колите или хавлията вързана за страничното огледало на рейса извозващ гостите до където трябва. А гостите наистина бяха стотици. Но най-много ми харесваха тези кошнички от тюл които коментираме в съседна тема-http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=1310. Винаги съм искала да бъда шаферка, но за съжаление тази ми мечта се е сбъднала като съм била на три и нищо не помня. Само знам, че през цялото време на сватбата съм се държала за ръката на булката и не съм искала да се пусна. Горката булка...

Булката от снимката е точно както трябва за него време. С венче и було. Много хубава тема. А какво се ядеше по сватбите? Върти ми се в главата един боб с лютеница, лимонади...

Весело събитие бяха сватбите, много колоритни и шумни...😄  Канеха се от роднините до девето коляно до задължителното присъствие на съседите със целите им семейства. Била съм шаферка поне три - четири пъти - с дълга бяла рокля и венче - почти като булката. И, разбира се, имам богат снимков материал... Задачата ми беше да държа дългия воал на булката в Гражданското и после в черквата. Навремето църковните бракове бяха рядкост, но сватбата на вуйчо ми беше и в черква. Сега като гледам снимката си оттогава, виждам колко сериозно съм приела задачата си.😉 Вуйна ми носи традиционния букет от кали. Вуйчо е с дълга за времето си коса. Толкова са млади!!! Тя - едва на 19, той на 23. Аз съм облечена с палтенце - синьо беше, гарнирано с червено на ръкавите и яката. Спомням си, че бях много сърдита, че са ме навлекли с палто - да ми развалят визията, аз исках да "бестя" в цялото си великолепие на шаферка!😄  А беше ноември, все пак... А за яденето?...Много не си спомням, но ми се мотаят едни задължителни супи, печено месо, гарнитури от ориз или дроб - сърма....Питки, също имаше , но за никакви торти не си спомням.

Иси, добавих снимките (тази от от обредния дом и една от ресторанта, но на друга сватба). Това на масата на втората снимка е швепс, много ми се иска да кажа, че е Златен портокал, ама не се вижда дори и на снимката ми оригинал.

Дона, много интересни снимки. На първата в ритуалната зала се виждат банкнотите закачени до кърпичките на шаферите. Освен кърпички има и "перца". А от снимката в ресторанта си спомних за тези твърди железни столове. Швепса ми се струва, че е от белия. Има и някакъв етикет на бирата, но не се чете. Припомних си и тюлените капели /каубойски тип/ за които се закачаше булото.

Ти нали си шаферката със шапката?

😁 Припомних си една сватба, на която, присъства и моя милост.  Има ме на общата снимка. Късо подстригана, като момче, с пъстра рокличка и с бяло сватбарско венче на главата. Толкова съм смешна там, че сигурно тъкмо заради тази снимка /хем цветна/ изпитвам ужас да ходя на сватби.

  Как си приличат снимките от тогава?! Може ли и аз да добавя една,/са сега/на която съм с треперушки и върло подстриган бретон,но май изразявам особенно отношение към ситуацията...?! А, мама и татко са кумове и са много хубави,най-хубавите родители за едно дете... така си мислех и си мисля и сега!