Ама това дете ли го е рисувало? Образцово!!! Само защо ми се струва, че нещо липсва Мдаа, негърчето липсва - бялото детенце би трябвало да е подало ръчичка на негърче!

Личи си ръката на ръководителката, според мене. В къщи имам една книжка с детски песнички, илюстрирана от деца - много профешънал; различни деца, а нарисували нещата еднакво 🤪 Гълъбът ме изпълва с най-много съмнения. Но да попитаме Зверче?

😄 Дори да е недовършена, нека си спомним, че много известни художници са оставяли работите си недовършени /Да Винчи, Дьолакроа.../, вие сега негърчето... Важното е, че има талант детето! 👏 Аз пък като не можех и едно куче да нарисувам без да го гледам, какво да кажа...🙄

Е, много професионално, наистина, като за Асамблея! За негърчето е съвсем ясно, че липсва. Може пък да не е била довършена картината.   На мен ми се струва, че липсва и още една думичка от надписа -
"МИР. ДРУЖБА.?"
Виждате ли точката - трябва да има още една думичка според мен, ТРИ винаги е по-така 😄
Дайте предложения какво може да се добави, а се надявам zverche скоро да ни разкрие замисъла и цялата истина за своето произведение!
А между другото веднага се сетих за моето Букварче - ето ТУК - вижте гълъбчето на корицата! Децата са три, но са доста по-различни - все пак:
"Колко много, колко много
са децата по света!..."

Ето че съм познала за гълъба / букварът ми е напълно неизвестен, през 1983 съм завършила гимназия /. И не само гълъба - момиченцето от жълтата раса също се повтаря - същите крачета, обувки, дрешка, бузки... За мене само слънцето, протягащо ръчички към децата, е автентично. И е много сладко.
Ама такива ли бяха детските рисунки за асамблеята?

Еееее, най-накрая рисунки. Аз пък съм доволна. Оф и аз правех плакати, с взаимствани идеи оттук оттам: жена с гълъб, а идеята от списание и от онези плакати за 8 март със зъбно колело и венец цветя. Такива бяха рисунките за Асамблеята. Имам снимки на стената-мозайка  от парка Заимов. Идеите са точно тези: бели, жълти, кафяви играят заедно. Иси поздравления за гълъба - аз не се сетих. След Мир и Дружба май стоеше Солидарност, ама тая дума хем е дълга, хем е трудна. Наистина тройката думи си е символ: МИР (мама, искам, радост - МИР), Единство, творчество, красота, Свобода, равенство, братство ... Трябва да видим на снимките от манифестациите какви лозунги е имало.

И на мен веднага ми дойде "солидарност" на ума, обаче някак си по-студентски ми прозвуча, не толкова детски... А рисунката може и да е недовършена, но може и само така да изглежда. Впечатление прави обаче друго: личният подход на художничката - не е прерисувала всичко 1:1, а е превърнала бялото момченце в момиченце, променила е някои цветове... Така че защо да не е изпуснала малкото негърче нарочно? Просто да е решила да нарисува само две деца. А и земното кълбо е плътно оцветено отвсякъде - просто няма място къде да стъпи третото. Според мен рисунката е завършена . А може би и лозунгът също?...
Поздравления, Зверче!

Най-накрая имам време да обясня историята на тази рисунка.
Поздравления на позналите. Тя наистина е вдъхновена от жълтото букварче от 1984 г. Поне тогава аз бях в първи клас. Истина е, че е рисувана от дете, но не от мен. Момичето, което я нарисува някога е с 3-4 години по-голяма от мен. Като малка я боготворях. Рисуваше прекрасно и непрекъснато изобретяваше страхотни куклички за куклен театър, герданчета и разни джунджуриики. Стаята и цялата им гарсониера беше като къща на приказките. Бяхме приятелски семейства още от времето на нашите баби и родители и аз обожавах времето прекарано с нея. Тя имаше братовчед, с чието семейство също бяхме приятели. Майките ни редуваха терена за гости. Докато те пиеха кафе и пушеха, ние се затваряхме и рисувахме. По-точно тя рисуваше, а аз я възхвалявах. Имах чувството, че е вълшебница. Тя беше едно от момичетата в града, която отиде на регионалните конкурси за Асамаблеята.
Когато бях в първи клас, тя видя буквара ми и много се впечатли от корицата. Искаше да я нарисува по свой начин. Наистина рисунката не е довършена. Спомням си, че обеща да я довърши друг път, но после вече не й беше интересно, въпреки че редовно й напомнях. Бях много досадна.
Обичах, когато ми помагаше. Имам някои рисунки, които са започнати нескопосано от мен, а лицето е съвършено нарисувано от нея. Всичко, което рисуваше, когато бяхме заедно, ми го подаряваше, а аз не спирах да се възхищавам и да ги показвам на всички.

Ох, слава богу, че рисунката не е на Зверче! Много прибързано написах коментара си и чак след като прочетох коментарите към тази, а и към други статии, си дадох сметка, че може да съм я обидила. Не знам защо, но за мене е било немислимо да прерисувам, а за прекопирване и през ум не ми е минавало, нещо повече - не съм го считала за "рисуване"!! Честна пионерска! Не сега, тогава! От известно време /по-рано не си давах сметка/ се боря с тази моя противна ценностна система, която толкова ми пречи в живота. И ето че пак, в по-горните ми коментари си е проправила път, преди да я разпозная. Добре че комунизна падна със завършването на висшето ми образование. Бедна ми е фантазията колко проблеми /още/ щях да имам.