Тия дни купих за малкото хлапе едни чудесни "Български народни приказки" на издателство "Златното пате". Първата приказка там беше "Златната птица", което ме подсети, че тази книжка я изрових някога от старата ракла и бе една от любимите ми в детството. Та дойде и нейният ред да се появи в Библиотечката. Книжкката е от издателство "Никола Ив. Божинов" (тук вече представях тяхната книга "Кой е най-голям"). Илюстрациите отново са на чудесния художник проф. Георги Богданов.

"Къщичка под снега" и страници със зимни (и не само) моменти от друга книжка:

На вчерашния ден - 6.01. е роден Христо Ботев. Което ме подсети за една книжка по този повод - стихотворението на Иван Вазов "Тих бял Дунав", илюстрирано от известния ни художник Никола Мирчев. Ха, да видим сега кой ще може да се сети за всичките куплети. :em_1:

Предполагам, че книгата за първи път е издадена през 50-те или началото на 60-те години. Тази е по-късно издание, което и не е доста добре като полиграфия, ама... Все пак, приятно четене!

Приказка за хляба. Григор Угаров, 1949г. Видях, че я има в ПУК, но реших да я кача изцяло. Книжката има историческа стойност - една от първите детски книжки след 9 септември, във времето на най-мракобесния сталинизъм. Вътре са само бригади, трактори, партизани... а детето от града, чиито родители пазаруват от "магазина на Дондуков" е представено като мързеливец. Очевидно колективизацията все оше не е приключила. Национализацията - също: говори се за "фурната на Спас" - нещо, което година-две по-късно ще е само спомен. Обмяната на парите също не е направена. Цената на книгата е 220 лв.

Вместо картичка от мен, ви подарявам тази книжка с познати (надявам се) детски стихчета.

Дядо Коледа

Поздравявам всички малки , големи и още по- големи момичета и момчета с настъващите празници!!!

"Хайде да играем" е последната книжка за тази година от моя милост. Издадена е от издателство "К. Н. Цакова" през 1943 г. (всъщност това е второ издание - вероятно има и по-старо). Това издателство има цяло поредица малки илюстровани книжки - най вече с животни - от типа "Четири кученца", "Три котенца", "Моите другари" и т.н. "Хайде да играем" е с текстове на Дар Дарина (за мой срам нищо не мога да кажа за нея) и илюстрации от неизвестен автор - вероятно са американски, като гледам сюжетите и рисунъка. За мен тази книжка е с свързана с един по-особен спомен. Като я изрових някоха от прашния сандък, с изненада открих там, че имало и друг дядо - някой си Коледа. след бързо разследване от домашните получих не много ясни отговори от типа: "Имаше един дядо Коледа накога, ама той умря и дойде дядо Мраз". Явна са сметнали, че едно 6-7 годишно хлапе не е още "здраво" политически, за да му обясняват защо са изритани всички християнски празници и символи от живота ни.

Днеска малко ще кривнем от пътя. Както по-възрастните от вас помнят, по времето на соца имаше много руски книжарници. И в тях се продаваха... книги на руски език, разбира се. Оттам беше купена преди доста години книжката, която ви представям днес - "Василиса Прекрасная" - навремето се захласвахпо невероятните картинки: най-ужасяващата баба Яга, Василиса със стивънкинговски светещи черепи, тайнствените конници и т.н.. Всъщност това са общо 6 книжки с руски приказки, които са илюстрирани от руския художиник Иван Билибин още от 1899-1902 г. Неговият стил доста се доближава до популярното по това време ар нуво, но внася в него свои, типично "билибински" елементи.

"За трите златни кукли и още 36 индийски приказки" ми беше любимата книжка, която винаги исках баба да ми чете. Особено обичах приказката за 3 златни кукли. Представях си какво ли е куклата ти да е златна и си мечтаех... А ми беше и много интересно това, че имаха някакви дупчици по главите, през които влизаха и излизаха някакви пръчици - много по-късно разбрах каква е всъщност поуката. Но тогава доста кукли бях продупчила и напълнила с всевъзможни клечки, клонки и каквото там успявах да мушна :em_11: Картинките са толкова запомнящи се, изненадах се сега, когато видях, че са на българска художничка. Моята книжка от едно време изчезна, но намерих този в сайта на една антикварна книжарница и когато го видях моментално се изстрелях натам, за да я купя, да не ме изпревари някой друг...

Отваряйки безценната книжка, първото, което видях на форзаца беше следния текст:

"На Анито по случай рождения ден на мама. От татко".

Толкова е мило..., споделям го с Вас. Наистина ли имаше такива времена, в които празникът на мама е празник и за другите в семейството, и който е повод да се направи подарък и на любимото дете и то точно книжка. Да, имаше, времето на нашето детство... Приятно четене!