ИСТОРИЯТА НА ЕДНА "ЛИТЕРАТУРНА" ЛЮБОВ

Може ли да повярвате, че книгите от “задължителния списък" някога са вълнували детските сърца така, както нас ни вълнуваше “страничната литература".

Спомням си как (като гимназист) трябваше да се справя с невероятно дебелата “тухла" на Лев Толстой “Война и мир". Опитах се да я прочета, но затънах безизходно някъде на третия-четвъртия диалог на френски език, с каквито графът от Ясна поляна беше изпълнил книгата си.

За Надежда Тэффи обаче историята с Наташа Ростова и княз Болконски съвсем не е досадно задължително четиво. Удивителното в разказа “Моят първи Толстой" е как тези момичета от преди сто години са приемали света на книгите като своя собствена драма, влюбвали са се в измислените от писателя лица или са ги мразели. Били са уверени , че могат да променят дори събитията в книгата. И когато се е налагало, както е в разказа, са търсели обяснение от самия автор…

Приятно четене

Моят първи Толстой

Надежда Тэффи ( прев. от руски dani)

На тринадесет години съм. Всяка вечер вместо да си подготвям уроците за утрешния ден, аз чета и препрочитам една и съща книга – “Война и мир".

Аз съм влюбена в княз Андрей Болконски. Ненавиждам Наташа, първо, защото ревнувам и второ – защото му е изменила.

- Знаеш ли,- казвам на сестра си,- Според мен Толстой е написал неправилно за нея. Тя е била такава, че никой не би могъл да я хареса. Сама прецени – косата й била ...

Това е един от "гадните" кинопрегледи, които чакахме с нетърпение да се махнат от екрана, за да се появи образът на Индиана Джоунс или Сандокан.

А кой зане защо, сега като изгледах това старо симпатично филмче с 50 % идеологическа пропаганда и никак не ми е "гадно" , а напротив :em_2:

Приятно носталгиране!