Още малко функционалности:

СПРИНЦОВКА - с малко пластелин отпред се получава пневматична пушка

ШИШЕ ОТ ВЕРО - изрязва се предната част, нанизва се на пръчка и по този начин се получава "бластер" от Седморката на Блейк

ПРАЗЕН ПЛИК ОТ ПЛОДОВО ПРЯСНО МЛЯКО - надува се и с зъби се превърта йгълчетом където е дупката. Слага се на земятя и се скача отгоре. Това действие предизвиква силен гръм.

ШИШЕ ОТ ЛУМИНИСЦЕТНА ЛАМПА - Лазерен меч от Междузвездни Войни

КОНДЕНЗАТОР - зарежда се в контакта и се разрежда в някой съученик. Доста гадно.

БАРУТ ОТ КИБРИТЕНИ КЛЕЧКИ - използва се за производството на ракети и бомби

МИНИПРАШКА - изработва се от тънък ел.кабел, заедно с изолацията. Колкото по-ярък е цветът на изолацията, толкова по-добре. Резултатът е същият, като голямата прашка, но в умален размер - може да се скрие навсякъде. За ластик, естествено се използва мини ластик, но не прекалено тънък, за да може да изхвърля с достатъчна сила малките метални скоби. Обсег на действие - 10-на метра. Идеално оръжие за тормоз на момичетата по време на час.

МЕТАЛЕН ПЪЛНИТЕЛ ОТ ХИМИКАЛКА - поставя се в предварително издълбана или съществуваща дупка в чина. Остъргват се главите на 10-на кибритени клечки и полученото се стрива на прах в хартиено листче. На листчето се прегъва улей, по който полученият прах да се изсипе в отвора на металния пълнител. Долната част на пълнителя се загрява със запалка или кибрит. Следва бум или по-скоро "фъссссссссс". За по-добър ефект може да се подредят няколко пълнителя един до друг и да бъдат нагряти едновременно. Оръжието е за многократна употреба (до пълно почерняване на пълнителя).

ЧЕСЪН - купува се в големи количества и се употребява в междучасието. Неизяденото може да се стрие с краката на столовете и чиновете по паркета на класната стая. Резултатът - момчетата ритат футбол на двора, а момичетата учат в "задушевна" обстановка.

СЕКРЕТЕН КЛЮЧ - повечето модели вършат работа, стига кабинетът да е заключен преди започване на часа. Ключът се вкарва в патрона и се чупи. За останалото се грижи домакинът на училището. Резултат - момчетата пак играят футбол, за момичетата - не знам.

FURIOUS, да ти призная честно в даден момемнт въпросния тъпкач, си ставаше направо пушка самоделка. ако към барутния заряд в тръбата(цевта) се добавеше сачма от търкалящ лагер. Подбираше се внимателно да е еднакъв с цолажа(калибъра) на тръбата, закрепваше се с хартийка и....🙄
Направо можеше да убие човек. Затова като хлапаци винаги ползвахме това оръжие за стрелба в подножието на някой хълм или насип(мерки за безопасност). И целехме шишета(които се пръскаха на сол) или тенекиени кутии от сирене. Дупчеше ги като 9 милиметров Парабелум. Но както споменах винаги срещу възвишението, защото не се знае колко ще лети сачмата, и на какво разстояние ще запази поразяващо действие...🙂

Здравейте, другарчета. Прочетох изобретенията ви набързо и се вдъхнових да ви напиша изобретенията, които съм виждал и правил. Ако имам някой ден повече време и нерви бих пускал отделна статия със снимков материал за всяко изобретение, но засега ще се придържам към дадената от вас кратка описателна форма.
Ето ги и изобретенията:
1. Взима се някакъв скъсан найлон, около 30-40 см и се връзва с тел или връв към главата на едър болт. Взима се още един подобен болт и гайка за техния размер. След това се слага изтърган барут от клечки кибрит между двата болта завъртени един срещу друх чрез гайката, като болта без найлона се завива съвсем слабо, а другия така, че да се притисне плътно. След това хващаш найлона завърташ го силно и го хвърляш на 20-ина метра височина. Следва командата: "Крийте се!" и всичко що се е събрало от махалата за сеира, се крие зад коли и дървета. Следва 2-3 секундно чакане и следва оглушителен гръм, създаден и от междублоковота пространство, като при гърма, се отделя леко завинтения болт от другата част и лети със страшна сила, като куршум. Моля, не правете това в къщи. Много е опасно. Не съм чувал за инциденти. Правил съм го 1-2 пъти. Много рядко. Дори не съм лично го правел, а само наблюдавай процеса, правен от батковци с 3-4 години по-големи.;
2. Взима се една топка глина. Беше много популярна в ученическите години, като ни заръчваха да си закупимза часа по Изобразително изкуство или накратко Рисуване. Та имаше един грънчар на края на града, където се изсипваше целия град. Бая пари трябва да е направил , човека от нас тогава. Та както и да е. Взима се топката у вас, след като свършиш сутринта училище и следобеда се почваше. Отделя се 4/5 от топката глина и се прави тялото на топ с размери 10 см дължина на 3-4 см диаметър. Взима се молив и се мушва по средата на глината и още един молив, с който се прави дупка отгоре в единия край, така че да се срещне с молива в средата и двата отвора да се срещнат. От останалата част се правят юифт колела за стойка на черешовото топче (топа) и след това , се поставя изобратената гидурка във фурната на мама, за да се изпече на 50-60 градуса (предполагам, не си спомням) за около 20-30 мин. След изпичането предстои 2-ия етап. Набавянето на амунициите. За тази цел се отива в близкия хранителен магазин и поискваш да закупиш един стек от 10 кибритени кутии (или 20 бяха, не по скоро 10 х 10 ст. та около 1 лв и глината някъде 1 лв или 1,50 беше). Това беше най-трудната част от задачата, тъй като на повечето места ни отказваха да ни продават и една кибритена кутия, къде ти цял стек. Но след 2 отказа на по-малки бутки, сполучих със стека и се прибрах у дома. Започна се къртовска работа по отделяне с нож барута от 10 кутии х 100 клечки, значи около 1000 обработени клечки (аз и брат ми) за около 1 час ги опапкахме. Накрая идваше сюблимния момент. Натъпква се барута отпред през дулото, поставя се топа на терасата, запалва се клечка кибрит, която се поднася до горния отвор на топа. Следва гръм и силен огнен залп през дулото отпред на топа. За съжаление ефект е краткотраен, а труда много, но пък остава удовлетворението от създаването на бойно действащо оръдие.
3. В един период 2-3 клас стана много популярна играта с едно изобретение като йойо, но по скоро като изскачаща от кутия изненада на пружина. Тя се правеше от опаковачна лента на големи палети. Не се откриваше лесно и затова малко хора го имаха това изобретение. Но след като дълго си мечтах да си имам собствено такова, се отдаде случай да ни водят в печатницата, за да видим процеса на отпечатване на книги и вестници. И какво мислите. В коридорите там беше пълно с палети и тази ценна опаковъчна лента. Ми, ако не греша, не остана човек да не си награби мощно по 2-3 ленти доста дълги около 2 м всяка. След това се прибрахме у нас и се започна майсторенето. Ето как ставаше. Лентата се навиваше на спирала и се защипваше с дървена щипка. След това в малка купичка (метална) се слагаше вода и започваше да се вари на бавен огън (1-ца) около 1 час. След това се оставаше да изстине (или се минаваше със студена вода, не помня точно) и чак накрая се махаше щипката за пране. Получаваше се спирала с диаметър около 5-6 см, която идеално пасваше на дланта, а със средния пръст или показалеца се заглавяше сърцевината на спиралата, тоест края, който се правеше така че да е като отвор за един пръст и да се задържа устройството. И така с готовото устройство отиваш на училище и се почва. Вървиш си небрежно в клас или в коридорите и шат! изхвърляш спирала срещу някой, който изпада в панически ужас от изхвърчащата от ръката ти спирала, но спираща току пред лицето му. Беше много забавно самия уплах. Доста безобидно изобретение, но със забавен ефект.
4. Зимно време си правехме бобслей писти от сняг. Пистите бяха два успоредни улея и се пускаха едновременно бобслеите по нея. Как се правеха тези бобслеи е по-интересната част тук. Взимаше се пластелин, отново познат ни от час по Рисуване и се правеше една количка по размери на мачбокса, но състезателна, и без колела отдолу. За долната част на бобслея се ползваше част от линийка, която се беше малко по-дълга от пластелинения бобслей и се закривяваше отпред леко нагоре, чрез нагряване от запалена свещ. След като си направиш готиния бобслей, като можеш да си монтираш и човече някое отгоре или пък върху плочка пластелин да монтираш една количка мачбокс. И състезанието започваше пред блока , като предварително се конструираха пистите. По натам започнах директно да си ползвам по заледениете улеи (чрез детските ръкавици, които бяха с някакво изкуствено покритие като шушляк и бяха само с палец) метални колички от мачбокс. Естествено количките мачбокс се ползваха и за игра през лятото, като в земята се правеше къщичка от клечки и камъчета и тревички, правеше се подземен гараж, дворче и т.н. и започваше едно ръмжене за озвучаване на вървежа на преовзното средство, около половин - един час.
5. Като сме на снежна вълна, ще спомена още две творения набързо. Едното беше крепост с вътрешни джобове, в които се слагаха определен брой добре заледени топки, около 20-30 на брой. Една крепост или по-скоро стена имаше един голям или 2 по-малки джоба, или направо се поставяха до стена отвътре за удобно ползване. Подготовката по стена и амуниции траеше около 1 час, а самата битка за около 10-ина минути. Ако някой бъде уцелен изгаря. В отбор участваха по 2-3 човека, но съм го играл и 1 срещу 1. Обикновено на някой не му издържаше стената, и след унищожителен огнен залп, не му оставаше място да се скрие. Другото специално съоръжение бе иглу (или нещо такова) или т.нар. къщичка на ескимосите. Натрупваше се една купа около 1,5-2 м диаметър със сняг и висока около 1-1,2 м висока и се натъпкваше прилично, за да бъде плътен снега. След това започваше дълбането отвътре. След грубата работа работа, се започваше с изглаждането отвътре ан стените и оформянето на приличен вход отпред. Беше много вълнуващо да влезнеш вътре, в това тясно пространство, цялото лъхащо на хлад и особена акустика. Моля, да не се прави това от деца под 10 годинки! Наскоро по новините чух, че в едно село две деца си правили нещо такова и едното останало под снега, който се сринал и се задушило.
6. Как се правеше малко читалце (мини читало, прашка). Взимаше се дебела трудно огъваема тел, около 1-2 мм диаметър. С клещи се прави телта на буквата Y, като размерите му са 5-6 см високо, на 3 см широчина. След това се взима много тънък цветен (облечен) телефонен кабел. Имаше ги много такива покрай блокове и други сгради и се започваше оплитането плътно около дебелия кабел за еститически издържан вид. След това се взима от дебел ластик за гащи или нацунг едно от малките ластичета с около 1/3 мм дебелина, дори се слагаха две такива за по-голяма ударна сила. И накрая след като е готово оръжието се правеха и амунициите. Те ставаха от обиновена тел, мека, много популярна с оранжев отенък. Режеха се парценца по 1 см и се прегъваха с клещи, но за да са по болезнени се ползваше по-твърда тел. И така. Правиш си 50-60 скоби, слагаш ги в празна кибритена кутийка или жълтък от корекомско яйце и отиваш в училище. Леле що жертви имаше не е истина. Дори накрая някои прекалиха и скъсаха на някои момичета чорапогащника, беше станало като епидемия, всеки стреляше отвсякъде. Та се наложи да има накзателна акция и математичката, строга жена, да иска от всеки да предаде изобретението, но като стигна до мен, аз я излъгах че нямам такова нещо, щот знаех колко труд ми бе отнело и изкуство при изработката, а и нямах вина за псотрадалите. СТрелях само по дънки, панталони и други леки, но некъсаеми материи.
7. Като сме на тема стрелба в училище се сещам и за тръбичката от химикал с пълнител. Имаше едни много хубави кръгли сиви химикалки, дори едни по тесни сини, които се отвиваха отгоре чрез винт и им се махаше пълнителя и капачето, а отпред се режеше стеснението. За амуниции се ползваше най-често пластелин, с който се правеха малки топченца, които правеха лека пареща болка във врата на другарчето пред теб в клас. Или пък ако няма пластелин, се правеше от лист хартия от тетрадката отзад, сдъвкваше се със зъби на топченце, около 3 пъти по-малко от отвора и се изстрелваше в нечия коса. Е, такъв смях няма. Всичко що е отзад беше леж, едвам се сдържахме в час. Щот другарчето не смее да се обади или да си търси правата , зада не смущава часа и всички се превиваха отзад.
8.... следва продължение.. (отмаляха ми пръстите)😁