|
Не е възможно в една статия да се опишат стотиците видове играчки, с които сме си играли като деца. Ще споменем само някои от тях - тези, които най-силно са се запаметили в съзнанието ни, а ако сме изпуснали някоя от играчките, която вие считате за особено важна част от детството ни, може да напишете сами за нея като продължение на следващия по-долу разказ.
Може би в самото начало са дрънкалките и гумените зайчета, с които сме се забавлявали, лежейки в бебешкото кошче, но от тия първи играчки почти не са ни останали спомени.
Затова пък почти визуално може да си спомним какви неща имаше във витрината на шкафа в детската градина. Пластмасово самолетче и нивеляшка, от вътрешността на която при разклащане се чува "клин-клин".
Още - хубаво камионче и телефон-играчка. Колкото примамливи бяха тия "витринни" играчки,толкова и бяха недостъпни – учителките от градината ги изваждаха от витрината само за това, за да украсят снимката на рождения ни ден. Достъпни за игра бяха раздърпаните кукли и кубчетата за строене, малката линейка с кремъчно колело, която трябва да "засилиш" няколко пъти с ръка, а след това сама си върви два-три метра и изхвърля зад себе си искри. Класически играчки от това време бяха кофичките и лопатките за игра в пясъчника.
Любима играчка на най-малките деца от онова време беше колелцето, закрепено на дръжка, което тракаше докато го търкаляхме по земята. Невероятно удоволствие беше да зяпаш цветните мозайки през отворчето на калейдоскопа или да гледаш света през цветните стъкълца на детското бинокълче, което нямаше дори 2× zuum, тъй като в него нямаше и следа от лупи. А кой не е стискал до скъсване пискалото-хармоника, което имаше нарисувано коте на квадратната си картонена подложка и при свиване мяукаше. По това време момиченцата се сдобиваха с първите си детски колички, в които вместо бебета държаха куклите си. Някои от тези кукли можеха дори да казват "мама", ако ги разклатиш или ги натиснеш по пластмасовото гръбче.
Докато 5-6 годишните "мами" се грижеха за куклените си деца, момченцата усвояваха първите уроци във военното изкуство, въоръжени с червени пластмасови саби, щитове и шлемове. Пластмасовите саби не бяха някакво сериозно оръжие, но удар от тях оставяше за дълго време синило по тялото. Истинската война обаче ставаше в храсталаците от бъз, чиито черни цветове биваха безмилостно "обезглавявани", при което храбрият малък воин се оплескваше до ушите с тъмносин бъзов сок, срещу лекетата от който прахът за пране "Алка супер" беше безсилен. Балончетата, свирките с играещо в тях при свиркане топче, пластмасови имитации на часовник, показващ на хартиения си цифреблат един и същи час, плетени пластмасови въженца за подскачане, гумени топки, плюшени мечета и кученца бяха любимите ни играчки през този ранен период от детсвото ни.
Всяко уважаващо себе си момиченце от времето на социализма притежаваше комплект от мини-кухненско обзавеждане: шкафченца, масички и столчета, малък макет на ел. печка, тиганчета, панички и т.н. Момченцата пък сглобяваха къщи с частите на строителния конструктор. С един друг конструктор, състоящ се от железни елементи, колелца, гайки и болтове, можеха да се конструират железни колички и камиончета, подемни кранове...
В училище отношението ни към света се променяше, а това засягаше и подбора на играчките. Куклите и пластмасовете саби отиваха на тавана. Изведнъж откривахме, че в тоя свят има един куп интересни вещи, които може да колекционираш. Колекционирането на пощенски марки имаше почти епидемичен характер. Колекционираха се марки по серии: животни, спорт, картини на художници; събирахме марки от определени държави с надписи на латиница: "MAGYAR POSTA", "Cuba correos","PARAGUAY", "Československo","VIĒT NAM" и разбира се "Почта СССР".
Класьор имаше почти всяко дете от нашето време. Вярвахме, че ако притежаваме марка без пощенски печат, когато пораснем, тя ще струва стотици левове. Колекционирахме опаковки от шоколади и картинки от дъвки.
За колекционирането пък на картинки с автомобили от дъвки "Бибип" и "Турбо" може да се напише цял епос.
Тестета с картинки на коли се разнасяха в училища и паркове, разменяха се, продаваха се...
Момичетата събираха салфетки и етикети за тетрадки, ваденки с цветя и герои от приказки.
Макар училищните пособия да не спадат към групата на играчките, но отношението към някои от тях беше като към икрачки. Момичетата обожаваха да притежават пенал с някаква лъскава картинка на капака му. Ценна придобивка си беше да имаш химикалка, в дръжката на която нещо плува: корабче или някакво животинче. Друго училищно забавление бяха вносните линийки, на чиято ламинирана повърхност имаше картинки, които при мърдане на линийката, се сменяваха. Притежателите на тези линийки не бяха задължително отличници по математика, но със сигурност имаха родители, разхождащи се из чужбина. А каква мания ни обхвана в момента, когато на пазара пуснаха миришещите гумички. Плоски цветни гумички за триене от прекалено твърда за предназначението си гума, които издаваха невероятно приятна миризма. При използането им обаче резултатът се оказваше плачевен: вместо да изтрие грешната буква в тетрадката, гумичката направо съдираше листа. Миришещите гумички на някои деца бяха изгризани по краищата, защото притежателите им решаваха да ги пробват и на вкус, но те определено не ставаха за ядене.
За ядене обаче ставаха детските пасти за зъби "Мечо". Кой ли не си е купувал такава паста с цел не толкова да си мие зъбите, колкото да си похапне – така апетитно ухаеха, че беше грях просто така да ги плюваш в мивката.
Всяка година се появяваше една определена играчка, която ставаше любима на всички деца. Такива играчки пускаха по малките магазинчета, наричани "сергии", в които се продаваха и разни джунджурийки като тенекиени пръстенчета и фибички, гребенчета и огледалца, на задната страна на които имаше снимка на "Левски" или "ЦСКА".
Една от забавните играчки в сергиите беше пластмасовото телевизорче. Насочваше се срещу слънцето и през лупичка на гърба му се разглеждаха намиращите се във вътрешността му картинки: розовата пантера Пинко, вълкът от "Ну погоди", Уди кълвача и т.н. Картинките се сменяха чрез натискане на копче, монтирано на корпуса на "телевизорчето".
Друга такава "модна" играчка беше пластмасовият пумпал. Пумпалът се слагаше в задвижващ механизъм, навиваше се и с натискане на едно копче се освобождаваше от механизма, при което доста дълго успяваше да се върти по земята. В годината на пумпала в класните стаи през междучасията бръмчаха минимум десетина такива екземпляра.
След това на мода излезе въртолетчето. Състоеше се от пластмасова перка и пусков механизъм. При издърпване на лентата на пусковото устройство перката се отделяше от него и хвръкваше във въздуха. През голямото междучасие в училищния двор хвърчаха стотици въртолетчета.
Най дълго се задържаха в употреба обаче тракащите топчета. Те висяха на връв, която чрез примка по средата се надяваше на показалеца на дясната ръка и с добре отмерени движения на китката топчетата се задвижваха, биеха се едно о друго и тракаха. Шумът беше невъобразимо висок, ако на едно място през междучасието се събираха повече от десетина майстори на тракането.
Някъде в началото на 80-те години производителите на играчки ни зарадваха с още две пластмасови измишльотини: летящата чиния и бумеранга. Чинията представляваше овален леко сферичен диск. Трябваше доста да потренираш, преди да можеш да я хвърляш така, че да попадне в ръцете на партньора ти по игра. При добра сръчност можеше дори да се върне при този, който я хвърля. Пластмасовият бумеранг обаче не се връщаше, въпреки всички доказателства за тази му способност в научно-популярните книжки. Как ли не го запращахме във въздуха, как ли не го огъвахме, за да добие "истинска" форма, той попадаше в двора на съседите, в прозореца на апартамента от 6-тия етаж или в клоните на някое дърво, но не и при хвърлящия го "абориген" (никого не обиждам, така се наричат в книжките хората, които се занимават в Австралия с този спорт).
Тази статия няма да е изчерпателна, ако не споменем кубчето "Рубик".
Думичката "Рубик" можеше да накара да светнат очите на всяко дете от онова време. Да имаш "Рубик" беше, както се казва, не лукс а необходимост. Всъщност оригиналният куб беше с доста "луксозна" цена, но за щастие имаше и доста негови евтини подобия. Разпространяваше се между децата специална схема, показваща как трябва да се наредят страните. Правеха се състезания по най-бързо редене, дори и телевизията се включи в тази чисто детска надпредвара. Хитрите търговци изпонаизмислиха още куп "клонинги" на кубчето: разни "Рубик" кълба, змии, пирамиди и какви ли още не.
В щайгата си с играчки всяко момче имаше плик с разни пластмасови фигурки, изобразяващи най-вече героите на американската прерия: индианци и каубои, но също така и войничета, разни животни и др.
С "индианците", както ги наричахме общо, разигравахме разни битки, чиито стратези бяха един или повече малолетни "пълководци". По време на тия пластмасови индиански войни прилагахме всичките си бойни знания, които бяхме усвоили от книгите на Карл Май и филмите с Гойко Митич.
А спомняте ли си електронните часовници. Не че някой ги е произвеждал с мисълта, че прави играчки, но за нас си бяха такива. Особено ценна при електронните часовници беше функцията им "хронометър". С него можеше например да измериш кой от другарчетата ти ще издържи най-дълго без да диша или кой ще виси най-дълго, увесил се на долу с главата на лоста за тупане на килими пред блока.
Типични момчешки играчки бяха пистолетчетата-плякала. Отпред на дулото имаха пластмасова тапа, която при натискане на спусъка изхвръкваше и се чуваше отчетливо плякане. От някои пищови извърчаха топчетна или стрели с гумен плосък наконечник.
Недостъпни за повечето деца поради цената си бяха капзените пистолетчета, но нищо не ни пречеше да гърмим лентите с барутни капси, удряйки ги с камък. Друг вид стрелящо оръжие бяха водните пистолети. Пълнеха се през специален отвор с вода, която се изстрелваше чрез спусъка-помпичка на около 2-3 метра. С вода се пълнеха и едни особено симпатични играчки-свирки. Имаха формата на някакво птиче, кацнало върху сфера, в която беше забодена тръбичка-свирка. При свиркане въздушната струя раздвижваше водата в сферата и се получаваше звук, наподобяващ чуруликане на славей.
(продължението следва...)
|
