|
Фоторазходка с елементи на разсъждение
Пътеката е постлана с вече покафеняла есенна шума. Предстои ми да изкача двайсетина стъпала, за да застана пред един от символите на детсвото ми: монумента "Знаме на мира".
Разходката, която ви предлагам е по-скоро тъжна, но не се отказвайте. Тъгата е фактор, усилващ носталгията ни по дните на детството, а може би е и в състояние да ги върне
Това, което ме посреща още в началото, ме подсеща, че съм пораснал. Непростимо много пораснал.
Разбира се, че само деца. Естествено, че няма да ги бия. Въпреки че мога. С леко ехидна насмешка забелязвам, че всъщност само възрастни наистина могат да достигнат езичетата на камбаните. Децата са твърде ниски. Дааа, тоя свят въобще е твърде висок за което и да е дете.
Както виждате, тук е много космонавтско. И Валентина Терешкова, и Георги Иванов заедно с чичко Рукавишников. При малко повече въображение самият монумент изглежда като космически кораб .
Вижте сега как са се сбутали СССР и Китай. Техните камбани са едни от най-грамаданските.
После, да ви кажа, следва камбаната на НАТО, но я подминавам с безразлично разсеян фотоапарат. Да им се не види и наглите империалисти. Не стига, че постоянно подпалват войни, ама и в "Знаме на МИРА" са се натресли, без да ги кани никой. Или някой ги е поканил?...
А тук Боби и Бети са си обещали да се борят за мир и солидарност,... а може би става въпрос за нещо друго, но като не знам английски❤️ 
На тази камбана определено й е било много студено , та така да се пукне.
Нищо й няма обаче на НАШАТА камбана. Ето вижте я:
Ъхъ, нищо й няма...
... включително езичето. Ако не разбирате, оглеждам на снимката камбаната отвътре. Някой обаче е отмъкнал езика и за това вина едва ли имат Боби и Бети. Не, не са виновни само ромите, но да се не отклоняваме от темата.
Обаче като утеха са ни оставили лъвчето.
А ето една от най-грозните камбани на монумента, а уж събратя по социализъм (ГДР) . Ама погледнете само как са надраскали името си :
Чилийските деца са ни изпратили къде-къде по-хубава камбана. Ще излезе, че Пиночет не е токова лош, колкото сме чули за него:
А сега да видим камбаните на ...
Югославия,
Мексико,
Испания и ...
...САЩ. Да бе, и САЩ. Лошите САЩ, но и там живеят деца и те много искат да станат пионери и чавдарчета - поне така си мислех някога
А сега няколко екзотични камбани.
Камбана-елхичка,
камбана-змей,
камбана щит (обаче камбана-меч няма наоколо ),
камбана с пиленце.
И камбана-звънци за крави. Не е смешно!😠 Ами бедните негърчета от Гана от къде да вземат истинска камбана. Представям си ги как си седят в саваните, пасат мършавите африкански крави и се чудят:"каква камбана да пратим на децата от България". Накрая взимат най-хубавия звънец на най-хубавата мършава крава и го пращат на монумента. Във всеки случай от тяхна страна това наистина е голяма жертва, за разлика от "жертвата" на швейцарските деца, които също са ни изпратили...
 ...кравешки звънец. Защото това на снимката не е по-голямо от кравешки звънец. Представям си го това ояло се с шоколад "Милка" швейцарче, как се разхожда по алпийската ливада, скучае (понеже нито пионерски поръчения изпълнява, нито нищо) и си мисли: "каква камбана да им пратя на ония беднячета от България" И накрая сваля един звънец от най-грозната швейцарска крава и го праща на монумента с частния самолет на баща си. Така де, и без това след десетина години, когато българчетата порастнат, ще дойдат да пасат кравите му поради липса на работа в РБ. Да свикват, значи, с краварството от малки.
А сега поглед към самия монумент.Нали не сте забравили това:
А ето и виновника за цялата тая история. Добра или лоша, но тя единствено се зае някога да събере децата от цял свят по тоя символичен начин на това място. Людмила, разбира се, за нея говоря.
Е сега просто да поразгледаме наоколо.
А тук забелязвам нещо много тъжно. Да погледнем от по-близо:
Дупки от куршуми... Кои ли са били стрелците? Сигурно са били пияни, или пък просто така, тренирали са мерника си. Или просто са простреляли детството. Нашето и тяхното. Чието и да е. Детството - най-невинното и чисто нещо на тая земя. Най-безпомощното, не можещо да се защитава, не умеещо да се крие, не търсещо отмъщение. Приветливо усмихващо се на всички, дори на тия , които го прострелват...
********************
"Стояха зверчета
около плета.
По тях стреляха
и те умираха."
Братя Стругацки - мото на книгата "Бръмбар в мравуняка"
|
