В един градски парк има какви ли не неща, най-вече пейки, полянки и разни декоративни храсти и дървета. А между дърветата могат да се открият все още такива свидетели на отминалото време, като ето тая бронзова композиция:

Момиче и момче, които пускат към небето някакъв гълъб. Гълъбът е символ на мира (по-скоро религиозен, отколкото комунистически символ) и явно тия двамата в момента се борят за мир. Спомняте ли си как се борехме някога за мир - по пионерски сборове и по митинги, къде ли не? И писма до американския президент пишехме, и бяхме върли почитатели на най-безпощадния борец в света за мир, т.е. Леонид Брежнев. "Ах мирът, благодатният, нежният..." се пееше в една стара песен. А като си помисли човек, то мирът си е бил с нас, някъде вътре в нас, там където цари безметежното царство на детството. Всъщност ние самите сме били гълъби, носещи сред възрастните вестта за мира, единствено възможния мир - прекрасното състояние, при което човек е в мир със самият себе си. Ето ви ги посланиците на мира в по-близък план:

Както някъде пише:  "Блажени миротворците...". Не са ли имено такива децата - ония, които бяхме някога ние с вас и тия, които сега щъкат между нас и радват погледа ни. Децата, които са в състояние само с вида си да умиротворят и изпълнят с радост и възхита душата на който и да е възрастен.

Не случайно и най-коравите диктатори от нашето време имаха навик да си правят снимка с дете в скута. В коя ли пионерска стая например не висеше портретът на Георги Димитров, прегърнал в ръцете си "септемврийче". Като стана въпрос за чичко Димитров, ето го и него:

Графитът стилистично представя септемврийския бунт от 1923 г. В бунтовете обаче няма нищо детско, така че без да коментираме стенописа, ще продължим по-нататък.

А това като че ли е представител на работническата класа, който се е запътил за завода. Днешните деца са го поразкрасили малко, но все още може да се види строгата кройка на соцоблеклото му - ватенка и дочен панталон. Бащите ни хиляди пъти са се прибирали с подобни дрехи от работа, та няма как да ги сбъркаме.

А тук двама "комсомолци" четат книга. Не че някога имаше такива екземпляри – това си е своего рода социалистическа фентъзи-скулптура. Ами така де, къде сте виждали едно време младежи да седят така по градинките и да четат книжки? Други неща правеха, но това не е тема, която вълнува децата, а ние си говорим за детски неща.

Нищо не ни пречи, докато се мотаем така, да погледнем през оградата на някоя детска ясла. Детските ясли почти не са се променили от нашето време до днес.

Както виждате, вашата катерушка и гъбката, в която някога (ама вече много някога) сте се приютявали с някое другарче, все още си стоят. Едно нещо е необяснимо - защо аранжорите на детските ясли използваха като модел за гъбка само червената мухоморка. В която и детска ясла или градина да влезеш - навсякъде само мухоморки.

Време е да напуснем парка и да посетим ...

...едно старо кино. От графита под буквите става ясно, че филмът, който ще гледаме, е боен - каубойски или някакъв подобен. Всъщност върху стената е изрисуван пак момент от "героичната съпротива на народа срещу фашистите", както ни обясняваха тия неща някога. А иначе не е лошо да се озовем в едно кино от, да речем, 1983 г. В салона е хладно, мирише на семки и още на нещо специфично. Някога нямаше видео и торенти. Някога гледахме някой "касов" западен филм три години след премиерата му. Кинолентите се късаха на най-интересното място или пък спираше тока и трябваше да стоим по половин-един час в кинозалата "на сухо". Ами кино прегледите, в които ни показваха как работниците от еди кое си предприятие са преизпълнили предсрочно плана. Ами блъсканицата за билети, когато прожектираха филми като "Междузвездни войни" или "Манастирът Шаолин"...

Ето ви още едно кино, чието име само за себе си говори, на чия епоха принадлежи.

(продължението следва)