Как съм могла да не забележа досега - стената се самосрутва. Термин, напълно оправдан в случая. Скоро някой общински чиновник, прикривайки сe зад тази дума, ще разпореди събарянето й до основи в името на коя да е друга "общополезна цел". Не че не е възможна реставрация, но къде ти... А аз дори не зная кой е авторът на тези прекрасни керамични релефи. Ето как изглеждат те към днешна дата. Да видим, дали няма сред тях позабравени вече приказки...

Не, никога няма да ги изхвърля - моите първи рисунки. Събирани от родителите ми в началото, по-късно те бяха основно забавление за рожден ден например. В трети, четвърти, пети клас заедно с гостите умирах от смях колко непохватно са рисувани. По-късно започнах да чувствувам някакво умиление и сантименталност, а днес...представете си, ги предлагам на публика. Най-късните рисунки в тази папка - корица на Блок №1 са от първи-втори клас. Най-ранните са от три и половина годишна възраст. Годините са 1967 - 1972. Направих колажи на няколко теми, най-характерните за тогавашното ми творчество.

 

Мой скромен принос към историята на киселото мляко: на трудово-производствена практика / след нашия випуск вече имаше СИП - свободно избираеми професии / в млекоцентралата в Бургас, регулирам пълначно-затварачната машина "Нагема". Помня името на машината разбира се заради този скромен репотаж с автор не кой да е наш връстник...прощавай, Бенкс. Какво толкова, това беше всеобща тоналност по онова време.

Ето го и моя Мечо Пух...отпреди 1966. Прототипът е немско издание на "Мечо Пух" от 1933 г. Интересно чии са илюстрациите. Липсват някои предни и задни страници може би, не става ясно. Книгата е лепена от баба ми Мария - начална учителка, с тензух, намазан с лепило "Рила". Технология очевидно надеждна. В ония времена всъщност нямаше тиксо.

Очаквайки с нетърпение статията на Zaharisa, искам да споделя моята първа колекция - картички с балерини, купувала ги ги е вероятно майка ми от Руската книжарница в Бургас, издадени са 1970 г., за мене бяха най-красивото нещо на света...а и все още са.