Я сега кажете бърже кой и как посрещна дълго-не-дочаканият (лично за мен) концерт

Да ти се намира подобна, белязана лъжица :em_1:

Следобедното слънце огряваше наскоро реставрираната фасада на Народния Театър "Иван Вазов"

... и тогава ме озари онзи спомен, който винаги предизвикваше безумен кикот, колчем припарехме до Театъра. "А ти знаеш ли че пишката на ангелчето на фасадата е позлатена, хи-хи-хи", се шушукаше сред групата дечурлига, вперили съсредоточен поглед нагоре...

poehali.mp3 [1.59 Mb] (сваляния: 6)

източник на аудио-файла www.sovmusic.ru

Докато нашите приятели пътуват, бай Ставри чете една книга и се разказва история, която не е невъзможно да се е случила :em_37:

Моторните коне, които ни возеха, вършеха работа и бръмчаха по НашитеДеЦки улици... Поради специфичното разнообразие почти всяко средностатистическо момче различаваше звука от двигателя на познатите марки. А как гърмяха ауспусите на ГАЗ-ките 💣

Една от мечтаните игри, от този вид, който изискваше завидно търпение и упоритост. Аз, признавам, не успях да го преборя. Но си спомням едно училищно другарче, което имаше чудесна маса с подобни замъци, край които лъкатушеше ВЛАКЧЕ - подозирам и един заплеснат по моделирането баща, но това е друга тема :em_2:

Странна работа са това големите. Като се вземат на сериозно и започнат да си шепнат, че и вратите заключват. Какво пък толкова си казваха. Чак не било за наЩе уши – че какво им беше на ушите ни – нали за това ги дърпаха – да пораснат и да слушаме.