Главна » Всички статии на потребителя Dolli |
|
|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Честит рожден ден, tivesto!
Желая ти дни на щастие, любов и светлина!
Бъди здрав, усмихнат, вдъхновен.
Следвай сърцето си
и сбъдни всички мечти, които си се осмелявал да имаш!
 
|
|
|
|
|
Честит ден, в който нормалният свят отдава значимото на човешката симпатия и желание за ласка!
Наслушах се през последните години на твърдения, че такъв празник няма място в нашата страна. Що пък?
Не се ли постара поколението преди нас да унищожи християнските ценности барабар с празниците? Нямаме ли право сега да си изберем от другите християнски страни повод да си засвидетелстваме положителни чувства?! ❤️
Е, дечица, декларирам днес, че аз обичам този сайт и всички вас!
А вие? :em_86:
Честит имен ден на Валентина Терешкова и всички останали Валентини и Валентиновци - от редакцията на "НД"🖐️
Позволявам си да коригирам този, който е цензурирал статията ми, посветена на Денят на влюбените.
Тя съзнателно беше публикувана на 14 февруари, а не по-рано.
Валентина Терешкова и всички останали Валентини, ако са православни християнки, са празнували имен ден на 10 февруари.
|
|
|
|
Живяла съм по малко почти във всички гарнизонни градове на България. Не чувствах кой знае каква разлика. Около нас живееха все същите офицерски семейства. Играех с все същите деца на военни.
Бях на 6 години, когато ни преместиха в Кърджали.
Един ден тръгнахме с мама и леля Цветкова към пазара. Не ми разрешиха да тикам количката с нейното бебенце, защото на пазара било тясно и съм блъскала хората. Разсърдих се. Освен това най-вероятно съм се отегчила и съм се изморила, та помня, че седнах на бордюра на тротоара до една възрастна кадъна, която продаваше боза от един гюм.
- Искаш ли бозичка, кузум?
Исках.
Няколко пъти.
|
|
|
|
|
Татко ми завършил Военната академия в годината, когато съм се родила, та дори и най-ранните ми спомени за него са свързани с особено вълнуващата миризма на казарма. Подушвах го, че си идва вкъщи още преди да съм чула ключа в ключалката. Но Рита го подушваше преди мен, та в коридора се струпвахме да го посрещаме и двете - с размахани от щастие плитки и дълги рошави уши. Татковото куче не беше точно домашен любимец. Тя беше неговото ловно куче-птичар. Беше най-послушното и най-сериозното живо същество, което познавам.
|
|
|
|
|
ТОЙ.
Беше с цели два месеца по-малък от мен.
АЗ.
Бях почти на осем...
НИЕ живеехме в съседни входове. Учехме в съседни класове.
Харесвах му всичко... Харесвах това, че е в „а"- клас. Харесвах неговата „другарка". Харесвах накриво подстригания му бретон. Харесвах да ме изпраща до нашия вход. Харесвах да ми носи чантата...
Спуках се от рев когато...
|
|
|
|
Някога всички родители бяха убедени, че след море за децата е много полезно да отидат на планина. Мене ме засилиха на Панагюрските колонии. Как попаднах 7-годишна първокласничка в средношколски лагер, не проумявам. Обаче се чувствах царски - всички каки ме щипеха по бузите и ми даваха сладки работи. Позволяваха да им пробвам роклите, обувките и герданите. После ме изкалпазаниха да им нося тайните бележчици до батковците в съседните вили. А батковците пък ме светнаха, че куриерският труд се заплаща. Така джобовете ми бяха винаги пълни с целофанени пакетчета суха туристическа лимонада "Ехо", а устата ми - вечно запенена щото на Ехо-то най-хубавото му е да го смучеш сухо.
По някое време времето се развали...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Кой е любимия Ви празник?
|
|
|
