Едно момиченце обича да играе с кукли, но това което най- много обича в куклите са естествено дрехите. Хубаво е когато куклата има повече дрехи и то различни и за различни поводи, но по времето на соц- а дрехи нямаше за хората , а камо ли за куклите. Е при мен не беше така защото аз "събирах " на повечето кукли рокличките, за да ги ползвам за една кукла, а ако нямах повече кукли, врънках на майка ми да направи някоя дреха на някоя любима кукла. Когато мама не искаше или нямаше време...

Ето какво намерих на тавана на село. Повечето играчки са предимно за момчета. Трябва да отбележа, че аз също обичах да играя с коли и с камиончета, нищо че съм момиче.  Дори имах няколко, но те са отдавна разхвърляни, ама тук пък намерих цяло съкровище. 

Е, момчета, ще играем ли?

Вижте на какви " съкровища" попаднах, а с тях изникнаха толкова спомени...

Продължих с любими герои , но вече не от филмите , а от книгите, спрях се на по- знаковите и на тези разбира се които съм запомнила с нещо от детството си, това е моя хронология, но оставам темата отворена и за ваши допълнения с любими ваши герои, или известни герои които съм забравила или герои които с нещо са ви впечатлили. Тези отново няма да им пиша имената, надявам се да ги познаете, поне по- голяма част от тях , като вид детска игра в това трудно и сиво ежедневие вижте нещо цветно от детството:

Това е втората тетрадка с не толкова популярни герои от анимации, признавам си ,че доста от тях и аз бях забравила. Много се радвам , че си ги припомних и ще се радвам и вие да си спомните за тях. Т ози път реших да не пиша имената им, а да го остава като загадка или провокация към вас всеки да се сети за максимален брой от героите на нашето детство. Ето ги:

Детството освен с игри свързвам и с много вкусове, вкусове останали в съзнанието ми до днес и когато по една или друга причина "извикам" някой от тях то той ме връща блажено към онези безгрижни години когато сутрин се събуждах и баба беше направила мекици със сирене и яйца или ако е бързала без сирене но винаги топли и вкусни:

Ковьорите са нещо от нашето детство, което все още може да се види по нашите села. Тези ги събирах доста време като снимки и ми навяват спомени от времето когато стоях на село и лягайки да спя,  често пред мен оживяваха приказки и фантазни истории. 

Наред с тях добавям и няколко карета и възглавници,  които бяха много характерни за тогава. 

Скоро беше 15 септември, ще ви върна не само към първият учебен ден , но и към училището като цяло, за да си спомните "детските книжки", "коравия чин" и още много други неща.

На всеки 15 септември аз отивах на училище с ето такъв букет цветя:

Реших да напиша тази статия провокирана от съвременното ежедневие, като по този начин искам да изразя носталгия по миналото и да споделя как виждам нещата днес.

В никакъв случай не бих искала да провокирам хора, които не виждат така нещата, все пак това е моя гледна точка, нека не се възприема като начин за натрапване на един или друг строй, просто сравнителен анализ през моя светоглед:

ПРЕДИ СЕГА

Имахме ученически престилки Опитваме да върнем уч. униформи

Правехме табла и стенвестници Правим проекти

Пишехме личен дневник Всеки има фейсбук страница...

През лятото посетих в Шумен първия по рода си в България Музей на детската градина, бях чула отпреди за него и ми беше много интересно. Повечето от вещите ги свързвам с моето детство затова ви ги показвам, чувствах се сякаш съм се върнала с машината на времето в моята предучилищна група и отново съм на 6: