Обичам ретропарадите. В нашия град стана традиция и вече 10 години го има. Обичам ги защото ме връщат към миналото, не само с автомобилите, а с цялата атмосфера на миналото- бита, играчките, героите, детството. Естествено всяко място , което ме връща в периода на детството искам да го видя и да стоя там възможно по- дълго време.

Няма да ви отегчавам с множество ретро автомобили, но избрах няколко акцента от снимки през годините, които са ми любими, може би и вие ще им се зарадвате:

Чебурашка и Гена- незабравими, но тогава и недостижими, така де нямаше ги в магазините за играчки:

Тази любов към тези герои започна много, много отдавна когато бях на около 5-6 годинки. Стоях на село при баба и дядо и там имаше библиотека. Когато баба ме заведе при библиотекаря дядо Дачко аз си избрах точно тази книжка и се "влюбих" направо в нея:

Това е втората част от статията за ретро музея в Пещера.

Ще видите много предмети от нашето соц ежедневие, от всеки рафт лъха носталгия, поне за мен. Много пъти съм се чудела защо от соца нямаме снимки от нормалното соц ежедневие, може би защото тогава снимането беше лукс, дори през 70 те е нямало и с какво да се снима , дори и на празници, камо ли в делници. Добре, че са ретро музеите да ни припомнят за всички вещи и дейности, дори и за онези добре забравените 😂 . Разбира се, добре че е и сайта " Нашето детство" , за да обобщи цялата тази инфомация:

Другият ретро музей се намира в Пещера. Също от дълго време исках да го видя. За него научих от една емисия по телевизията. Мислех че е малък и незначителен, но се оказа че по нищо не отстъпва на този във Варна. Вярно по- малък е, но пък доста богат с експонати. Много му се радвах, порадвайте се на играчките и вие:

Това е трета /последна/ част на статиите за ретро музея. Автомобилите- помните ли колко дълго се чакаше за да се сдобие едно семейство с кола, и не всички марки бяха достъпни, цветове също, пък като я купиш беше събитие. На нашите им е трябвало около 6 години чакане и са купили синя жигула/ аз още не съм била родена/ само сестра ми. Приличаше на тази:

Това е втора серия от Ретро музея.

Тук може да видите всичко от бита на детството, все едно гледате бг филм от онези години, от най малките до най големите подробности в един дом,  в едно соц. семейство.

Потопете се в ежедневието на миналото, направо като машина на времето:

Здравейте!

Много отдавна не съм пускала статии, а има още какво да се разкаже и покаже.

Миналата година посетих ретро музея във Варна/ много исках да го посетя доста отдавна/ и снимах доста, ще започна с играчките/ част , която ми е любима/:

Продължавам с рисунките от така мечтаната книжка с анимационни герои, като първо ще предложа героите от моите диафилми, а после ще допълня с още няколко позабравени , поне от мен герои от анимации, на някои дори и имената не помня, ако някой ги знае може да помогне. 

И така първо диафилмите: Лакомото пиленце:

Така ми липсват храните от соц-времето, такава носталгия ме обзема като гледам опаковките им.

Шоколадовите бонбони - ммммм, можех да изям една кутия, спомнам си "Амфора", "Пълдин", "Ритон", "Диана", "Простор", "Лилия", "Черноморец" - на капака имаше рапани, охлюви, морско конче, "Тримонциум", "Сюрприз", "Крем ягода", "Крем вишна"- баха с бели кутии, "Южен плод", "Вишнев цвят", "Кафе крем", "Фини млечни" - бяха скъпички, "Космос" - онези дребните топчета, "Триадица", "Пияни вишни" и още много други, но съм ги позабравила.

Помните ли летата от детството? Освен игрите по прашните улици и помощта към семейството в полската работа задължително беше и летния списък с книги, който беше доста дълъг и аз никога не успявах изцяло да прочета книгите от него 😊 но поне се стараех. Освен книгите от домашната библиотека задължително ходех и в градската библиотека и от там вземах купчина книги.

В 1- 2 клас да си призная май само ги вземах, разглеждах им картинките и ги връщах, ако прочетях 1,2 беше постижение.

Първата сериозна книга която прочетох беше "Пипи дългото чорапче" - не беше моя , бях я взела от една приятелка. Като цяло мъчно четях, после с годините видях , че не толкова лошо, но тогава като видех дебела книга и ми беше доста тягосно. 

Сега разбира се с удоволствие бих си чела по цял ден увлекателни книжки, ех къде са онези безгрижни лета, с дебелата сянка, хубавите картинки и интересните истории от книжките.....

Реших да ви припомня заглавията на някои вълшебни книжки, доста от които са ми още на сърце: