Вижте на какви " съкровища" попаднах, а с тях изникнаха толкова спомени: безалкохолните - от тях ми беше любимо едно - "Лозина", разбира се и швепс " Златен портокал". Кока-Кола-та, която така рядко се намираше, бяхме на едно море и татко ни купи едно кашонче с цели 8 бутилки, мале каква радост беше. Капачките от бутилка "Слънчев бряг"- ходихме у моята приятелка, тя отваряше барчето и пиехме по една капачка 😄, "егати алкохоличките" 😄. Пък тези белите капачки пластмасовите с които затвяха оцета, така трудно се отваряха, те отгоре имаха едни дълбоки червени, които приличаха на чашка 😄. Капачките от " една боза от 6 стотинки", имаше ги и в един много по-тънък шумчещ вариант, пък тази от сръбския течен шоколад ми е любима. У нас , разбира се, такива неща нямаше.😥

А тези многократните - жълтата и червената - много обичах да си играя с тях, много интересно се завъртат с една разширяваща се гумичка. С тях затваряхме шишета с вода от литър, такива от Швепс, еееех спомени, спомени.......

Сладоледааааа..... Обичах повече сметановия, мама го донасяше и казваше: "Ама не сега, ще чакате да се разтопи малко", естествено една купичка обща за двете със сестра ми, такова чакане падаше..... Най-напред облизвахме капака 😄

Буренцето пък с шоколадовия се появи доста по-късно и беше такъв хит - шоколадов сладолед - кой ти е предполагал , че съществува такова нещо!

Еееех, какви временаааа.....!😉