Соц декор » Нашето детство

№1 от: eli (29 юли 2008 18:14)

Много пепелници, пълни с какво ли не, примерно бели букетчета от някоя сватба. Задължително домашният касетофон, уредба, телевизор, радиоточка и т.н., на централно място. Аз лично хлъцнах, когато преди десетина години видях изложени... празни флакони от дезодоранти, един вид украса. Имаше едни кристални животни, риби, бикове и т.н., прозрачни с преливащи цветове, малко като гелнички. Корабчета и стълби в бутилки, голяма мания бяха tongue2
Задължително китеници, да има. Също задължително се смъкват и отдолу лъсва износената тапицерия. А диванът е издънен и скърца.
Стъпки в коридора, от тези за баня. Домакинята се сърди, ако не се събуеш и не стъпваш точно по тях.
Еленче или бродирано четящо момиче, в рамка. С малко повече късмет, ковьорче с котенца.
Фототапет - ето това вече беше върха на .........(самоцензурирах се😁 )
Много ме вдъхнови тази тема.

№2 от: Надя (29 юли 2008 18:21)

Сетих се сега за стъклените риби xaxa2

А за дезодорантите нямам думи, изниква ми веднага една зелена Медея, която майка ми беше сложила на видно място. Това с опаковките от парфюми беше също модерно - мъжки Деним задължително изваден но изложен заедно с опаковката.

№3 от: freja (30 юли 2008 02:52)

Нашата риба беше зелено-бяла (от онова преливащото стъкло). А в устата й слагахме стотинки. Нещо като касичка беше. И стоеше зад стъклото на витрината.

Изобщо, зад стъклото стояха по-ценните неща:
- играчките от корекомските яйца; цели три си имахме: една кукличка, една линейка и една къщичка с басейн.
- кристалните сервизи на мама - само за гости!
- парфюмът, който татко подарил на мама на сватбата. Шишенцето беше миниатюрно - я има 15 мл, я няма. Обаче беше поставено в миниатюрна каляска, теглена от два миниатюрни коня, което го правеше скъпоценно.
- цветчетата от всички сватби на роднини и приятели.
- захарните кошнички от същите сватби.
- и кърпичка от сватба може.
- един вносен гланц (рол-он) за устни, който така истински миришеше на ягода, че макар да нямаше същия вкус (но все пак беше сладък), го облизахме за около три години.
- румънските чаши със зодиите - само шест от тях, другите шест бяха у лелини.
- чашите с японките.
А ако видите в каква малка витринка се събираше всичко това, при това тук не е описано всичко...

Извън витрината, на неизбежните плетени на една кука каренца, прах събираха: една кристална фруктиера, едно плюшено Джери, куклите в носиите, картичките, които получавахме за разни празници (те стояха поне по няколко месеца след пощенското клеймо), глобусът, една оранжева свещ във вишнев свещник (но не си и помисляйте да я запалите, тя е за красота!), какво още...
Ще направя снимки на предметите, които са останали.

А закъде хол без персийски килим! По него се стъпва на пръсти ("Прашинка да не виждам! Ами ако дойде някой?!"), по простата причина, че хората не могат да летят. Даже докато бях на 4-5 годинки, холът се заключваше, за да не влизаме и да съборим/изцапаме/счупим нещо; после ми гласуваха доверие и ме пускаха, но само сама и никога заедно със сестра ми, че като се съберем... frantic

Е, тя и без това беше бебешор още и едва ли се е засягала, докато аз важно гледах някое филмче или слушах плоча...
И да, ле-де-ка-то (как да го напиша?) винаги се отмята, когато сядаме на дивана/фотьойла/табуретката, за да не се измачкат фините му власинки. Само като има гости това правило не важи yeyeye

.
behindthemirror, онова, което се катери нагоре-надолу... и аз бях едно такова... Ами книгите като са толкова нависоко... А в надстройката на секцията са пък най-интересните неща: разни стари блузи на мама, които тя отдавна не носи, обаче й е жал да ги изхвърли и ги е складирала там. И как по друг начин да се добера до тях, ако не с катерене?... Между другото, аз продължавам да практикувам този домашен алпинизъм, даже преди два дни пак се катерих. Само където вече не слизам със скок от мястото, до което съм стигнала, ами най-внимателно си стъпвам на табуретката по пътя надолу... behindthemirror, много хубаво четиристишие

№4 от: Надя (30 юли 2008 13:41)

Едно малко допълнение, което ще видидте по горе - картини на котенца и пейзажи. Никой не знае от къде са дошли, всички имат едни тежки рамки и са всъщност цветни снимки зад стъкло.

№5 от: chavop (30 юли 2008 15:27)

Надя,

Този кич с картините го има и сега. Наскоро минавах през Елин Пелин и там имаше огромен пазар. Имаше една сергия, на която се продаваше подобна "креватна живопис", само че с пейзажи от Швейцария - на фона на планините с фотошоп бяа добавили дечица с агънца и т.н. Всичко това в супер крещящи цветове. Мислех да купя на сестра ми, която живее в Цюрих - прекрасен подарък е 😉

Към съдържанието на секцията бих добавил и:
- Дървена бъклица, която обаче не може да се използва - само имитация е, за "красота"
- Медно подносче с медни чашки и джезве
- Дървена чиния с дърворезба и дървени чаши с дърворезба. От тях не може да се пие защото водата мирише на дърво и освен това се спуква, като се забрави вода вътре (проверено е!)
- Дамаджанка с ръчно плетена от пластмасови ивици обвивка
- Парче дърво със забити в него тирбушон, тапа за бутилка и още една джаджа. Всички тези неща бяха направени от метал и рог
- Пластмасова фигурка на мустакат дебел българин в носия - нещо като българска матрьошка
- Матрьошки подредени една до друга. Къде ги забравихте!
- Съветска (руска) дървена лъжица оцветена в черно, червено и златисто
- Малки бутилчици с коняк, ликьор и т.н.
- Порцеланова фигурка на еленче оцветена в нежни цветове - зелено и кафяво
- Фигурки на момче и момиче в народни носии. Главите им бяха пластмасови и в тях имаше магнитчета. Като доближиш фигурките, те се "целуват". Супер ефектно!
- Керамична лула на поставка
- Фигурка на вагонетка в която имаше каменна сол. Това беше от някаква солна мина в Полша. Естествено, ближехме солта. Като овце :)
- Метална табакера за цигари

№6 от: eli (31 юли 2008 00:18)

Малко извън темата, но покрай коментарите на Freja и BehindtheMirror се сетих за онази игра в Пипи (името ми убягва🙄), целта беше да обиколят стаята, без да стъпят на пода. Винаги ми се е искало да има къде да си пробвам силите в нещо такова.
А стаята си мечта видях в "Големия" (с Том Ханкс), помните ли как се обзаведе с баскетболно игрище, легло на два етажа и автомат за безалкохолни. И нито, ама нито една секция с еленче😡

№7 от: Надя (31 юли 2008 10:33)

Chavop само за последното не можах да се сетя. От къде я имате тази вагонетка и пазите ли я? Ако я пазите може ли да я снимаш, аз ще я сложа в статята. Стана ми много интересно това с близането на каменна сол 😄

№8 от: isi (31 юли 2008 13:37)

И аз да добавя, нещо различно, каквото се сещам:
- у нас зад витрините с чашите бяха и все още са поне три кристални сервиза от Чехословакия (за ракия, за вино, и за безалкохолно)
- също от Чехословакия - супер фини порцеланови чашки за кафе с чинийките
- чашите на мама и тате от сватбата им - с изографисани техните имена и датата на сватбата, много важни за мен. Даже още един чифт такива подобни, понеже тате имал приятел стъклар и .. подарък
- у нас вместо снимки зад стъклото на витрината с чашите стояха две картини, рисувани с молив от чичо ми по наши снимки - на мен и на сестра ми! Още са там, естествено!
- на един от долните рафтове, където имаше по-високо място - истински руски самовар, ама порцеланов, изрисуван в техен стил, с малката каничка за запарката! Подарък от съветски другари на родителите ми! Още си е там! И май неупотребяван!
Аз обаче искам да отбележа нещо в соц декора, което всички споменахме, но не му беше отделено нужното внимание - ами САМАТА СЕКЦИЯ, разбира се! Не знам при вас, но в моя роден дом и в дома на мъжа ми все още стоят старите секции, кото наистина не са мръднали! Добре изглеждат и са много здрави! Ами щом сме се и катерили по тях!
Секциите бяха еднотипни, нищо чудно, с малки вариации. Но според мен страшно функционални - състояха се от няколко модула, наредени на една цяла стена в хола. Разчупеното подреждане - в по-късни години! Долната им част беше издадена напред и прдставляваше доста голям шкаф. Нагоре рафтове, на единия модул се махше 1-ят рафт за да се постави огромният цветен телевизор "Електрон". Нагоре страшно много рафтове за книги. А пред книгите са всички онези "прахосъбирачки", както ги нарекохте, въпреки, че на мен ми е страшно мъчно за тях и много добре разбирам родителите си. Аз също почнах да събирам какви ли не неща и ако сега твърдя, че са нещо по-уникално, кой знае след време... Но аз нямам секция, а такава голяма и здрава - сигурно никога няма и да имам!
2 от модулите - със стъклени витрини за чаши и т.н. В средата на нашия среден модул имахме т.н. "барче" - с падаща надолу вратичка. В него освен всички алкохоли имаше куп интересни неща - бонбони "Амфора" за гости, шарени бучки захар, салфетки, сламки (в началото не бяха с чупещ се горен край), кутийка клечки за зъби (и те бяха различни - плоски някак, а по-късно заоблени, струговани), сигурно цигари за гости - нашите не пушеха и ...
Най-отгоре секцията завършваше с още шкафове, до тавана .Нашите с отваряща се нагоре вратичка, пълни с най-специалните, скритете от нас неща ( е, може и с по-неупотребяваните), но и с подаръщите за рождения ден или подаръците от Дядо Мраз!
От двете страни нашата секция завършваше с 2 гардероба, пълни с ризи, костюми, палта. И някъде там отгоре бяха вмъкнати албумите със снимки, кутии със снимки, папки с документи...

П.П. Freja, относно ле-де-ка-то! Чудех се какво е това и според приложението разбрах, че ще да е нашенската "булана" Знам, че много малко хора и викат така, явно от моя роден край! Тук във Варненско и Добричко казват губери, китеници, а то буланата е изкуствена, не е като губерите и китениците от естествена вълна! Това ли е "ле-де-ка-то"? Имаше бодлива булана с дълъг косъм и мекичка булана с нежен косъм. Ако не сте чували "булана" - не ми се смейте, във Варна в началото достатъчно ми се смяха! А това си е съвсем официално наименование, но май на изкуствената прежда и съответно на артикула!"

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№9 от: Надя (31 юли 2008 14:21)

😁 аз пък се смея на ле-де-ка-то...ама какво е това животно??? Сега го чувам за първи път, аз си знам "буланата" задължително в искрящи цветове - зелено /най-вече/, червено /също често срещано/, лилаво /при по-модерните/ и у нас бяло, но само за ъгловите легла, иначе си имахме от ония бели тежки губери от домашна вълна в естествен цвят.

Иска ми се да се преместя и в кухнята и да отбележа белите шкафове от ПДЧ, висящи макрамета, мокет и цветна мушама на правоъгълната маса, столове с тапицерия и тюлено перде.

№10 от: freja (31 юли 2008 19:11)

Ей, в Google трябваше да я търся тази Булана! 🤣 Ами да, същото е, обаче мнооооого фино и мекичко, не бодливо. А пък ледекато предполагам, че е съкращение (ЛДК), защото не звучеше като дума, ами по-скоро някак без ударение, или още по-точно - всяка сричка е ударена; абе нещо подобно на начина, по който произнасяте... МВР, да речем. И в никакъв случай не е губер, нито китеник, те са много дебели, тежат и бодат. Това е свръхлеко и нежно. На цвят нашето беше... ще видите по-късно mig_mig

.

Относно самата секция, най-забележителното в нея беше височината й. Ами да! Я ми кажете в днешните нови кооперации с техните 250 см етажна височина, дали ще можете да поберете секция с надстройка?... Или гардероб с надстройка? Даже, когато за първи път направих тази връзка преди години, първата ми мисъл беше "И къде ще си слагат хората вещите?!"; не само, че си го помислих, ами и го изстрелях пред продавачката xaxa2

.

Ами сухите цветя? Имали ли сте у вас?

behindthemirror, с двуетажното легло и ние със сестра ми се разминахме 🙄. Едно момиче от блока и брат й имаха такова и страшно им завиждахме!...

Пък специално за скачане отвисоко, аз не използвах секцията (не, че не исках, ама строго я охраняваха). Покатервах се на облегалката на дивана и - оттам! Аз изобщо, отвсякъде скачах, страхотно чувство беше! Чудя се, ако сега се засиля и прескоча някоя ограда, дали ще успеят да ме сглобят после? hmmm

А играта на двора, според която не трябваше да се стъпва на земята - вземи най-добре я опиши в темата за детските игри; аз я помня, но много смътно.

№11 от: ive (1 август 2008 20:24)

Червеникаво-кафява секция, с чекмеджетата, барчето, витрината, шкафчетата и частта-гардероб.

Плетени на една кука покривчици; стъклени и порцеланови вазички и бонбониери; пепелник; касетофон; книги; един голям, сглобен самолет; букет звънчета; една малка кукла, с която не ми дават да играя; червеното мече с въртящите се очи, с което са ни приспивали когато сме били съвсем малки.

На витрината - най-различни чаши, малки шишенца с алкохол и цветчета от сватби.

В барчето - още чаши, кутия с бонбони за гостите, покривки за масата в хола, салфетки, солница, бутилки с алкохол, малкото касетофонче, поднос.

В шкафовете - е, там имаше всичко. Дрехи, игри, албуми със снимки, още книги и стъклени и порцеланови съдове, апаратчето за прожектиране... и още, и още неща. А един от горните шкафове беше пълен с много гирлянди и различни играчки за елхата, грижливо наредени в кутии за да не се счупят; имаше и голям дядо Мраз, който по-късно получи за компания една Снежанка и едно джудже. Там в един плик бяха и многото мартеници, които не успявахме да закачим.

Аз не съм се катерила по секцията, по-точно не по цялата секция. Стъпвах само на тази част, която бях сигурна, че няма да се счупи. За да видя какво има в най-горните шкафове правех следното: отварях вратите на шкафа; покатервах се на облегалката на дивана, който беше срещу секцията; надигах се на пръсти и поглеждах. Така открих скрита цяла кора с шоколадови яйца. За това казах само на брат ми. След всяко ядене баща ми казваше: "Я вижте, какво има в онази торба". Намирахме по две яйца и се правехме на изненадани. И така всеки път докато яйцата накрая свършиха.

Всъщност много бях любопитна и навсякъде се ровех само за да видя какво има. Катерила съм се от стола на вратата за да видя какво има в шкафа в стената между двете стаи. Понеже беше дълбок влизах и навътре.

№12 от: isi (3 август 2008 14:09)

Да, да, Ive! Снежанка , Дядо Мраз и джуджето, заедно с гирляндите, ама от старите, и чупливите играчки - вярно, че всички те бяха някъде горе в секцията! И в барчето - вярно: и подноси, и покривка от една такава материя лесна за пране и лесно съхнеща, наподобяваща хартия, и салфетки за студено сервиране, и пакети от онези салфетки белите, кръгли или овални, с изрязани фигурки по края...

А масата в хола? Ниска, правоъгълна, разтегаема, на колелца или не, с дебело, леко зеленикаво стъкло върху нея, под което е покривката, вероятно! Това стъкло много ми харесваше и все гледах вътре в него през едното му ръбче (ако въобще можете да си го представите!) Беше приказно и космическо някак си! Казвах, че е като от "Гостенка в бъдещето"! Даже долу горе се сещам, кои моменти имам предвид!

А целият хол - абсолютно стандартно подреден! В нашия блок, във всеки от шестте му входа, на всеки от шестте етажа имаше по 3 двустайни апартамента (май с изключение на единия вход). Та всеки един от тези 6х6х3 хола беше подреден по абсолютно еди и същи начин - на една и съща стена е секцията, отсреща разтегаемият диван, застлан с булана 😁 или губер, пред него ниската правоъгълна масичка със стъклото, а отстрани двата големи фотьойла и табуретките на колелца, застлани със същия цвят булана! Когато все пак видях размествания в някои от апартаментите и проявено творчество - направо се шашнах! Бях свикнала да си мисля, че когато аз седя на дивана в хола, точно над мен седи съседката и гледа телевизор, сложен точно над нашия xaxa2 !
И за малките ни кухнички това важеше със същата сила!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№13 от: ive (3 август 2008 18:46)

Точно така, Isi , почти всичко беше разположено като в съседите.
И масичката в нашият хол беше с плетена на една кука покривка и отгоре със стъкло (нашето безцветно). Все ни се караха да не го пипаме за да не оставяме отпечатъци от пръстите си върху него.
Бюрото ни за учене също беше покрито със стъкло, но под него слагахме картинки.

№14 от: freja (4 август 2008 02:51)

Под стъклото на бюрото слагахме също картички и снимки - но от онези, най-ценните - хем всички да ги видят, хем... най да те е яд, когато по невнимание налееш повече вода на цветето върху бюрото, водата прелее, влезе под стъклото, намокри ценностите, а те, като изсъхнат, се залепят завинаги за него... podsmruk

Няма отлепяне после - само с ножче могат да се изстържат жалките остатъци...

№15 от: Надя (4 август 2008 10:35)

Напоследък се сблъсках с един проблем и той е къде да си сложа зимните завивки когато е лято

и тогава си спомних за една любима соц. мебел и това е раклата. Не знам дали сте имали подобно нещо но аз обожавах да се заровя в раклата под завивките и да гледам през едни малки дупчици. А върху бюрото имахме зелен плексиглас .
Изобщо помните ли възхода на плексигласа през нашето детство xaxa2

Имаше какво ли не от плексиглас - чаши, чинии, вази, пръстени, .....

№16 от: ive (4 август 2008 11:15)

Спомням си раклата. Ние имахме две. Бяха един модел, но различни цвята. Всяка една ракла вървеше в комлект с две легла и гардероб. Помня, че при затваряне на раклите, човек трябваше да бъде внимателен - капакът падаше рязко надолу и освен неприятният звук, можеше да бъде много болезнено за пръстите.

№17 от: donaddt (4 август 2008 16:01)

Раклата, хе-хе. Криехме се в нея. Беше перфектно скривалище!

№18 от: filipovaeli (19 август 2008 17:10)

Ех този хол!На практика почти не се ползваше,само за гости се влизаше. Да продължа с соц декора в хола:осветителното тяло беше задължително поне с 4 крушки.Част от крушките бяха цветни. Ами полюлеите от пластмасови парченца имитиращи кристални висулки?Гипсовите орнаменти около лампата предаваха някакъв тежък вид на хола. xaxa2 Пердетата стигаха до земята задължително.Металните релси стояха зад гипсови корнизи.Щори от плат на някакви шарки,мокета също присъстваше често,а паркета беше голям лукс. А,сетих се,че фототапетите ги ограждаха с гипсов корниз.😁 Гоблени,макрамета и каренца на една кука,папури във вази....фикуси.. А зад стъклената витрина наистина се мъдреха всевъзможни простотии.Майка ми например слагаше измежду "изложбата" и по някоя едра дюля за украса.

--------------------

Щастлива съм че ви открих!

№19 от: Zara (21 август 2008 14:24)

А аз веднъж предизвиках без да искам скандал между една съученичка и майка й. Бях им на гости и очаквах да ме поканят в хола /ама съм и аз важна! 😄 /, но съученичката ми каза, че хола е забранен за влизане и дори на нея и брат й им е забранено. Аз се възмутих, защото у нас нямаше такава забрана и си влизахме със сестра ми без проблем и когато пожелаем.
Моето възмущение хареса на съученичката и тя вдигна грандиозен скандал на майка си. Започна една престрелка, завършила с плющящ шамар и тишина след това. Естествено, счетох за уместно да се изнижа безславно. Но чувството ми за справедливост беше наранено от подобна забрана. И сега според мен това не е нормално, но наистина беше много разпространено. Част от българския манталитет - всичко хубаво е, за да се покажем пред гостите; всичко останало, най-често втора категория - за нас. Само се замислете какъв абсурд.

Сещам се и за нещо, свързано с банята - плочките. По едно време по магазините имаше главно три цвята плочки за баня - студено сини, бели или розови. Ако имаш връзки, може да се докопаш и до бежави, кафяви или зеленикави с орнаменти, но тези вторите не стигаха до витрините, а само до родата на магазинерките.
Белите шкафове в кухнята обаче даваха възможност за проява на фантазия - виждала съм да ги разкрасяват с цветни кантове тиксо. Много се бях възхитила когато за първи път видях такова нещо при познати - да е било 1982/83 г.

Да не забравяме и още нещо задължително за соцдекора - тапетите по стените. Безвкусни или не, в спомените ми магазините винаги предлагаха богат асортимент. Е, от сегашна гледна точка може и да не ми се стори богат, но тогава с интерес разглеждах десетките десени. По едно време бяха писък на модата релефните тапети.
Както и гипсовите орнаменти...

№20 от: Надя (21 август 2008 14:56)

Тапетите, всъщност ми напомниха за коридорите и неизмените мокетени пътеки върху мозайката. А стените с ламперия, велтер, или върха на модата, кожени с черни кабарчета. После вратте боядисани в жълто кафяво и изографисани с един специален инструмент за да имат ивици като на истинско дърво. Обувките стояха в шкафче винаги пред входната врата, странно..никой не ги крадеше...