|
Това е красива, малко меланхолична, студентска, любовна песен от нашето детство-юношество.
Опит за превод на български:
Смоки - Дали ще се срещнем? (Ще се срещнем в полунощ)
Една лятна нощ на Шан-з-Елизе. И тайна среща, планирана с дни. Лица-море в претъпканото кафене, глъчта сред музиката и смехове.
Жан-Клод бе студент в университета, а Луиз-Мари бе толкова далечна, тя. Той мислеше си за смехът и, във нощта в която ще срещнат се двамата те.
Дали ще се срещнем, в нощта, под Луна? Дали ще се срещнем?
Но, Жан-Клод и Луиз-Мари: не, не би!
Цигари засветяват хиляда лица. И всеки час е вече хиляда лета. Те се превръщат полека в празнота.
И чезне звукът на смеха.
Дали ще се срещнем, в нощта, под Луна? Дали ще се срещнем?
Но, Жан-Клод и Луиз-Мари: не, не би!
Едно лятно утро на Шан-з-Елизе. Празната маса, уличното кафе. Топи се светлината през врата, студена Жан-Клод си тръгва, към другия ден.
Дали ще се срещнем, в нощта, под Луна? Дали ще се срещнем?
Дали ще се срещнем, в нощта, под Луна? Дали ще се срещнем?
О, Жан-Клод и Луиз-Мари: не, не би!
А ето и съвременни корейци, които им харесва песента:
|