В моя лексикон от шести клас /1977 г./ много хора са писали, че слушат класика, и са посочили имена на композитори и произведения.
То тогава нямаше и голям избор какво да слушаш :)
Децата на моряците са писали Демис Русос, Сузи Кватро и Том Джонс.
Нямаше касетофони още, слушахме плочи. Съветски. И като стана дума, да си припомня за нашите плочи в къщи - Григ, Рахманинов, Чайковски, Паганини, Гершуин /"Рапсодия в синьо" и "Един американец в Париж"/, симфониите на Бетовен и Моцарт, а като изпълнители - Давид Ойстрах, Ван Клиберн, Светослав Рихтер. Със сигурност има и още, но тези съм запомнила най-ясно. Имахме още ноктюрните на Шопен, някакви валсове...май пак на Шопен...и още плочи, за които не си спомням.

Григ Фортепианный концерт исп. Ван Клиберн

Рахманинов, Концерт № 2 для фортепиано - Ван Клиберн

Все повече закърняваме..това е!
Аз почти не слушам такива произведения, но не защото не ми харесват, а защото трябва хубав грамофон и лампова уретба....Колони, специална стая...абе ужас 😄

На живо е най-хубаво!

Всъщност, може би има нещо общо с хармонията и честотите, за които се твърди, че са благоприятни за части от организма на човека. Може би те предизвикват тази еуфория и задоволство, както и отключване на съзнанието в други нестандартни светове.
Има толкова необясними неща, че направо се чудя как хората са ги правили преди векове, и нищо не се е предало през поколенията....ама все по-малко се чудя след като виждам как един национален продукт като киселото мляко трудно се прави в къщи, а в магазина не е кисело, а още по-малко е мляко

Двете ми най-любими музикални неща са класически произведения - съвсем сериозно. На плочат, която имах с "Лунната соната", на другата и страна беше Адажиото на Томазо Албинони (без малко да напиша Кампанела 😄 ). Със сигурност това е музиката, която ако ми се наложи да избирам да взема със себе си на едно голямо пътешествие ще е което ще избера. Трудно могат да обясня защо. Просто мога да го слушам хиляди пъти и въпреки минорните му тонове, за мен е жизнеутвърждаваща музика. Следващото е "Кармина Бурана" на Карл Орф. С тази "пиеса" имам следната интересна история: туй нещо е единственото което съм си позволил да презапиша върху касета с метъл (ужас - изтрих си Менуар, за да го запиша, а по онова време касетите бяха много кът!). За първи път, верятно можете да се досетите, чух O Fortuna във филма "Ескалибур", после - не помня кой клас бях и се отдаде възможност да го гледам/слушам в София. "O Fortuna" е най-известната част, но без другите произведението е непълно. Когато ми е нещо криво се "надъхвам" най-често с нея, с Висоцки или Шаински:)

Първите класически произведения, които успяха да ме заинтригуват бяха творбите на Моцарт.Но ако кажа, че класиката ме е вълнувала в детските години жестоко ще излъжа.Ходенето на опера от училище бяха меко казано досадни. Виж-оперетите и мюзикълите бяха по-друга работа, бяха забавни и по-достъпни за детските ни глави.

Мисля, че се заразих от оня филм на Милош Форман- Амадеус, гледала съм го петдесетина пъти и досега смятам, че е страхотен, а може би човек трябва и малко да порасне за тази музика.

Любимо ми е и Болерото и още си спомням Мая Плисецкая как танцуваше на него.

Невероятно и страшно красиво.