Да живее класиката!

Драги приятели, май тук не сме се занимавали обстойно с класическите произведения, с ония чудесии, достигнали до нас през времето. Като една "лунна соната", например, която винаги си "пускам" когато - всъщност реша, че трябва малко да тъжа.

Класическата музика с това е НЕ-обикновена, че всеки има избор да я възприема как то му се иска.

Или една "Аве Мария" на Шуберт:

която обичам да слушам за радостни поводи (е, тук е ясно - не се отделям от норалното възприятие).

Но потъвайки в "На Елиза" на любимия Бетховен

,

ох, момичета, не мисля всъщност за вас, извинете, по-точно не мисля само за вас, а и за едно безкрайно издигане нагоре към Космоса... Как е възможно някаква си толкова проста мелодия да кара човек да се чувства така?!

Мисля, че ми схванахте идеята - споделете класическите произведения, които ви вълнуват. Знам, че са много :)

И аз ще го направя, разбира се! Да живее класиката!