Фунийки със закрепени на края им карфички, прашка или чатал или както искате му казвайте, със скобички, убити врабчета и други подобни, това за мен определено са най-страшните ми детски спомени. Ама не им се доказваше на момчетата, колко е опасно (врабчетата са отделна тема) докато наистина не се случеше някое нещастие. А те се случваха!!! Друг е въпросът, че нещастните случаи са част от живота, в която и да е възраст и опасните игри не винаги са най-страшното. Освен, че едно съседско момче ослепя с едното око, познавах и момиче, което практически в присъствието на майка си беше си проболо окото само с ножица. Както го е казал Ерих Кестнер (не помня къде) "Животът е животоопасен". Но плякало от бъз и лъкове съм имала дори и аз и бях страшно горда ако успеех да пратя стрелата поне на 2 метра разстояние. И амазонките много ме вдъхновяваха. А пък нормални хартиени фунийки (без топлийки) с голям кеф навивах на братовчед ми и се бях научила доста добре да стрелям с тях.
"Водната бомба" я обожавах. Голяма веселба падаше с нея.
Дани, дано да успееш да заинтригуваш някого с прашките. Телефоните на съвременните деца и мен ме докарват до бяс.

Ааа, с бомбичките да си ги нямаме такива, като малка от една (хвърлена точно в целта - до краката ми) 2-3 дена не можех да чувам с едното ухо, много се бях уплашила, че ми е спукано тъпанчето, пищеше ми в главата, та не се траеше... Чак палавниците се бяха постреснали (или ги бяха постреснали), и повече не ме закачиха, а пък и гърмежи, дори далечни, не помня да е имало много много след това (селото е малко, разпространи се мълвата). С ухото обаче все още имам от време на време проблеми, които никой лекар досега не е могъл да ми обясни каже защо и как, а пък аз бях май си бях и позабравила за случката... А какви са тези бойни моливи, аз с тях сапунени мехурчета си правех от терасата, много хубави ставаха...

                http://www.youtube.com/watch?v=BXuBCCBTJbQ
Аз бях любител на дървените шпаги,мечове и подобни... Броня и шлем от велпапе бронзирано с бронз за печки...Не искам да обиждам никого,ама според моите представи за справедливост повечето от показаните по-горе оръжия бяха оръжия за подлеци...Особено пък използвани срещу момичета... Викайте ми женчо и лигльо,ако щете...Я, се стегнете и елате да си бием по пет дузпи...

Най-живия интерес към предметите химия и в частност физика у мен е бил продиктуван именно от "приложението им в бита". Неслучайно моята баба винаги ми е казвала, че няма да умра от естествена смърт...

  👏 Направо ме вдъхнови, Андро 😁
Аз тъкмо се бях замислил за скромните кабърчета на стола на другарката - дали за тука бяха 🤪
ХАрбалетите с всичките им модификации са си класика, ама не мога да изнамеря онзи с щипката за пране (за спусък и ластикодържач), че и пирографиран. Лъковете и арбалетите си плачат за ...уъркшоп на лятос 😁

Надя, аз няколко години бях в кръжока по ракетомоделизъм. Ходих по състезания, печелех награди. Дисциплината ми беше ракета със стример. Стримерът е едно правоъгълно парче сребрист целофан дълъг около метър и сгънат на хармоника. Преди всеки старт организаторите на състезанията ни раздаваха двигателите на ракетите. Те бяха произведени в завода в Костенец. Представляват малки цилиндри с дължина около 5 сантиметра. Вътре има двустепенна смес от барут. Едната степен служи за изстрелване. Когато ракетата набере височина се запалва другата степен, която изважда или парашута или стримера. Засича се времето от изстрелването до приземяването. Печели тази ракета, която се задържи най-дълго време в небето. При едно състезание ми се падна дефектен двигател, който се взриви в небето. Бях много нещастен, защото ме дисквалифицираха а наградата беше федербал. Все пак съм печелил и награди. Едната беше тениска голяма 2 пъти почече от мен. Минаха доста години преди да я облека. Имаше и големи ракети в които имаше делтапланер. Голямо бягане падаше докато го приберем, защото летеше на много дълго разстояние.

Как съм я пропуснал тази статия и колко неща съм пропуснал в моя оръжеен арсенал! Имаше едно, което обаче не го виждам - патлангач му викахме - прави се от обикновен фулмастер и молив, и стреляше с едни зелени барабонки, дето ги беряхме лятото от някакви дървета в квартала, които бяха особено ценни поради тази причина. 😉

ive,
Разтвор на амониева селитра - демек нитратен тор🙂
Най-простичките димки или "класиката в жанра" се правеха от плексигласови триъгълници, а също така добре се получаваха и от китайски топчета за тенис на маса...

Бебо,Бебо,
Първото посочено от автора на статията оръжие е именно това, за което си мислиш, само че автора го нарича плювострел...

nikola13,
Прилича, но не работи по същия начин. Барабонките имат диаметър малко по-голям от този на фулмастера. Една се затъква на единия край на фулмастера, а втората - на срещуположния. Двете барабонки са затъкнати така, че са затворили направо херметически фулмастера. Когато с молива се натиска едната навътре се усеща леко налягане по същия начин ако искаш да изкараш въздух от спринцовка, но си сложил пръста отпред на отвора. Та значи едната барабонка се набутва навътре с молива горе-долу на 1/4 или 1/3 разтояние - патлангачът е зареден. Когато дойде време да стреляш с/у "врага" удряш с длан върху молива, който избутва още повече барабонката навътре, за частица от секундата налягането става толкова голямо, че изтрелва с пукот другата барабонка. Беше страхотно оръжие, но уви сезонно!