Ех, че ми стана хубаво Като си спомня колко мечтаех да порасна и да пия кафе! Тогава ми миришеше ужасно силно, а и на вид не беше нещо особено, обаче този статут на възрастен!
И кутийките бяха едни такива лъскави... А едно от задълженията ми вкъщи беше тъкмо да меля кафе😉 После ме повишиха в главен варяч (?), много ме бива в турското кафе. И джезветата за пред гости задължително бяха ковани, червеникави, като мелничката. Сещам се и за едни кафеварки, нещо като чайник с тънко чучурче, не знам какви бяха по народност, включваха се в контакт. Съоръжението адски свистеше и пръскаше из цялата кухня, и обикновено му изгаряше гумичката/уплътнителя. После връзки, това онова... Кафето май също се купуваше с връзки

Обаче бабите упорито пиеха кафе от леблебия, което ги доближаваше до нас с нашата "Инка" (даже ги гледахме с леко пренебрежение). Веднъж една съседска баба, която така и не можа да накара майка ми да пробва леблебията й, заключи:
-Ех, мойто момиче, какво фалшиво кафе пиете вие, младите. Най-истинското кафе е от леблебия, а вие сте се хванали за разни модерни заместители (разбирай - кафето на зърна) 🤣

Надя, и аз се вглеждах в лъжичките. Много ми е интересно, че са запазени целите комплекти. У нас вече имаме по една-две от различните видове. Браво, donaddt! Нека donaddt да каже , но, Надя, след зорко вглеждане реших, че това не са нашите лъжички с Царевец и Велико Търново. На тези (в лилавата кутия) пише "Расте, но не старее!" За София явно става дума! А уж пише на етикета, че  във В. Търново са произведени! С  Велико Търново- Царевец май бяха доста подобни. Ще видя вкъщи.
На другите лъжички с котката разчетох надпис "Посетете Габрово", нали така? Такива не бях виждала! А те пък къде са произведени - Комбинат "ШИРПОТРЕБА" София!
Като гледах мелничките за кафе се сетих за появилите се малко по-късно електрически мелачки за кафе. Много сутрини в просъница съм усещала  бученето на пресекулки на нашата мелачка (меленето се получаваше с натискнето на капака и трябваше да е на малки интервали) и последващия силен мирис на кафе. На мен този спомен ми е мил! Знаех, че следва будене от мама и тате!

Иси, точно така е. Лъжичките с герба на София (лилавата кутия) са произведени във Велико Търново. Лъжичките "Посетете Габрово" са произведени в София. Но пък червеният капак е от велур! Сигурна съм, че имаше лъжички с герба на Велико Търново. Те дали са произведени в Габрово? Шегичка. Докато споменът ми за лъжичките с Мечо Олимпийски е по-прозаична опаковка - картонена кутийка и лъжичките се поставят една върху друга.

Уж нашите бяха кафеджии, ама аз така и не навлезох в занаята на "производство" на домашно кафе. Сигурно защото по това време съм бил навън - я с топка, я на фунийки 🤨 После започнах сам аз да пия, а наскоро си зададох въпроса: "Добре де, навремето как го продаваха кафето? Насипно ли беше, в някакви опаковки ли?" Сега, благодарение на статията и снимките получавам отговор. Между другото, в същите метални кутии продаваха и блажна боя 😄

"Добре де, навремето как го продаваха кафето? Насипно ли беше, в някакви опаковки ли?"
И аз за това се чудех. Ръж и леблебия продаваха в същите малки пакетчета като сега, инката също беше пакетирана, чат пат някой да донесе пакетче вносно кафе. Помня как за пръв път видях вакуумирано такова, беше си цял фокус, с едно "фъш" от... триизмерен правоъгълник (не ми се смейте, не мога да се сетя за името на формата) се получи тройно повече кафе и огромен празен пакет.
Но от кафето на зърна помня чак "Нова Бразилия", червените пакети, трябва да е било към '87-88. А преди това?  Чувала съм и за хора, които сами са си пекли кафето (винаги ми е звучало много декадентско). Те пък откъде са взимали изходния продукт?

Вакуумирани пакети продаваха по корекомите. Може и извън тях, но аз лично нямам такъв спомен. А кафето на зърна и аз не го помня, eli, но на кутията от никарагуанското кафе по-горе пише "печено/на зърна", значи е имало. Имало е, имало е, определено, защото електрическата кафемелачка, за която говори isi, я имахме и вкъщи (вносна и оранжева), обаче за кафе я използвахме веднъж на пет години. Основно с нея си правехме пудра захар. Тя затова и изгоря - захарта нали става на невъобразимо ситен прах, та той се натрупвал вътре през някаква дупчица (през която кафе не може да влезе, пък и да влезе - не е сладко и лепкаво) и после... не знам точно, ел. техниците да кажат😄 . А кафемелачката не я ползвахме за кафе, защото у нас никой не пиеше такова, освен гостите. Сега пак малко за опаковките. Ръжта и леблебията се продаваха в малки картонени кутийки (както содата бикарбонат), а вътре бяха опаковани в найлонови/целофанени пакетчета. Ако намеря такива - ще ги снимам. INKA-та наистина беше в червени, ама ярко червени кутии, и то къде-къде по-хубави от днешните (и самата inka беше по-вкусна от днешната inka-fe)! Не беше българско производство, убедена съм. И също се намираше трудно, даже не знам къде я продаваха. Знам обаче още един вид опаковка - бурканчето! Стъклено, с пластмасова завинтваща се капачка. В бурканчета помня две марки кафе: Мока (Mocca) и Brasiliero. Имаше и други, но кои?... Върху етикетите пишеше "кафе екстракт разтворим", както и "инстантно кафе", следователно са били нес-кафета (НЕ обаче Nescafe). Най-вълнуващият момент покрай тези бурканчета беше, когато кафето в тях свърши и после можеха да се използват за други цели. У нас най-много им се радваше майка ми и ги пълнеше с чубрица, червен пипер и други некафеени продукти. Бурканчетата обещавам да ги снимам, тях поне ги знам къде са. И последната опаковка беше... Я вижте направо горе в статията, сега ще я добавя там. Отдавна се чудя къде да вмъкна тази снимка, ето, че й дойде времето!🙂 (надявам се, donaddt,  да нямаш нищо против...)

Голяма мечта беше кафето на "големите", е-ех! Помня (и дълго време си ги пазех, ама след едно преместване...) най-различни опаковки - вносни, не толкова вносни (съветски :) ) и български! Първата, обаче, в кутийки от която баба ми десетилетия си пазеше подправките беше CACIQUE (Кацик) - едно бразилско кафе със страховит индианец на кутийката. Много държеливи кутийки бяха, почти като бурканите Weck! 😄 А имаше и много видове какао в кутийки - от руското  "Золотой ярлык", през "Дау егбертс" с една много красива слугиня на металната кутийка до много рядкото "Нестле", което го "пускаха" в показните магазини от дъжд на вятър.
А сега - ле-ека поправка - арабика и робуста са сортовете кафе, от които се правят в различно съотношение, различните марки кафе... Другите сортове са либерика и ексцелса, ама те не са с комерсиално значение.
Колкото до сухото мляко на пакетчето - не е от БГА Балкан. Продаваха ги в кутийки като за чай и много си ги носехме по бригадите... :) От авиокомпанията си пазя какви ли не сувенири - еднократни пластмасови прибори, сол и пипер в пакетче, и прословутата "Българска роза"! Впрочем, тя е отделна тема, особено след като я претиражираха италианци, които си нямаха представа от кирилица. Сухият текст на гърба и се беше превърнал в такава нецензурна и смешна тъпня, че си ги купувахме заради единия майтап...

Благодарности  за допълненията и на Freja и на Isi за добавените снимки. Иси, успях да вмъкна снимката с трите лъжички. За стъклените буркани се бях сетила, но запазените ми са от по-късно време и точно така са напълнени с чубрица и магданоз. Към Пепино: двете кутии са различни по големина. Ще добавя снимка на двете една до друга. Макар че тази от кафето на зърна си е направо като кутия за боя, 🤣

Събрах още информация в какво се е продавало кафето. Питах колегите. Имало е найлонови пликове (като от пакет сол), в които са продавали кафе на зърна, чакам да ми донесат един такъв и да го добавя.

Добавих едно бурканче и едни лъжички. За съжаление, изглежда, че повече бурканчета не са оцелели - така се случва то със стъклените изделия...🙄 Все пак, ще проверя и на село някой ден - ако там случайно... някое...

👏 👏 👏 Очаквайте попълнение и от мен. Ще помоля ДонаДДТ да прибави още нещо.

Дойде времето да отговоря на въпроса на Ели. Как са го продавали кафето? Добавих снимки на 500 грама кафе в прозрачна опаковка. Автентично е. Питах една колежка и тя ми донесе целия плик да си го снимам, с уговорката да не го отварям, 🙂 Като го поразгледах видях, че има и етикет. Всичко си пише - грамаж, цена, трайност, дата на производство. Какво учудване, че някой пази такова нещо 20 години!

YESSSS! Знаех си аз, че ги пазя!

Как можахме да забравим ДОБРИТЕ ОБНОСКИ? Кафето - добре, ама с какво ще ядем ТОРТАТА С КРЕМ? С лъжички? Не! Със сувенирните вилички "Велико Търново", разбира се!


Качвам сега снимките на "Големия комплект" лъжички и на комплекта ВИЛИЧКИ от вечните великотърновски сувенири... Много се чудих, защо лъжичките са ОСЕМ? При положение, че всички комплекти се предвиждат за шест човека? Обясниха ми го стари врели и кипели по тлaки, седенки, журове и матинета мои възрастни съседи: Всъщност това е точно комплект за шест любителя на кафето от произволен пол, ПЛЮС отделни лъжички, които да стоят в съдовете за захар и сметана.... Възпитание с една дума!

Фюриус, на мен ли само ми се струва, че средните две лъжички са с различна картинка? Сигурно те са били за захарницата и каничката със сметана (мляко). А къде са произведени лъжичките и виличките?

Произведени са от СДМПБУ (това не е ругатня, а абревиатура на "Стопанска Дирекция за Местна Промишленост и Битови Услуги") - В. Търново в завод "Сърп и Чук".

Donaddt, съвсем си права за различните лъжички - средните са само с ГЕРБА на Велико Търново...

И понеже днес направо мога да посветя деня на кафето, добавих снимки на метална кутия от мляно анголско кафе без капак (ама то при мене капаци и предни корици често липсват). Оказах се горд собственик на кутията, която бях забравила, както между впрочем и на картонената кутия от Инка, на която посветих отделна статия.