Кафето по принцип бе привилегия на големите. Ама нали ние им подражавахме, пиехме швепс или сок от бъз в кафени чашки и разбърквахме мнимата захар с лъжичките. Скоро открих при майка ми лъжичка за кафе с Мечо Олимпийски, ами драго ми стана. Когато гостите в къщи пиеха кафе се вадеха сервизи, които си бяха само за гости, а също и сувенирните лъжички. Сувенирните лъжички са толкова лъскави, че докато ги снимах, отражението ми се запечати в тях, къде ми е иконката на пионера-фотограф, 🙂 И гордостта на майка ми - полските сувенирни лъжички и вилички.Освен споменатата серия с Мечо Олимпийски имаше от Габрово, Велико Търново, София и други. Кафето се правеше или в кубинска кафеварка или на джезве. А преди да се появят електрическите мелнички се ползваха ръчни такива. Имаше модификация, която се захващаше на масата и действаше подобно на мелницата за кайма, но беше по-малка. А имахме и една кръгла, червена. Седиш си пред телевизора Темп или Електрон и въртиш мелничката. А най-интересно беше, ако се пиеше нес кафе или Инка. Ха, Инката в едни картонени червени кутии. Понякога ни даваха да пием по едно кафе Инка. Слагаш лъжичка нес кафе или Инка в мъничката чаша, лъжичка захар, малко вода и бъркаш здраво, цяло изкуство е да се получи хубав каймак. Имам спомени за Анголско, Виетнамско и Никарагуанско кафе. Нямаше Мока и Арабика, Робуста и Нова Бразилия. Допълвайте, ако се сетите някоя друга марка.
И понеже озаглавих статията история с кафе, май е време да разкажа историята. Майка ми излезе с нейна приятелка, а у нас останахме аз, брат ми и дъщерята на приятелката й. Не си спомням на какво сме играли, но по едно време ни хрумна гениалната идея да поливаме хората с вода от балкона. А ние живеехме в онова интересно място на 15-я етаж, пък на партера под нашия балкон имаше детска градина. Естествено, че хора има. После решихме да поливаме хората не само с вода, а и состаналото неизпито кафе. Естествено, че бяхме заловени от един съвестен другар, който успя да пробие нашата блокада и да изчака майка ми у нас. След като ни наклюка на нея, а тя му се извини и му предложи да му изпере ризата, си замина. Не си даде обаче ризата. Е, после конското си беше за нас.
***
Добавено от freja:
Към ароматната статия на donaddt ще добавя и две снимки на друг вид опаковка - пакетче с еднократна доза кафе. Разтворимо. И марково! - Douwe Egberts!
Както се вижда, тези пакетчета са се предлагали от родната ни БГА "Балкан". Не, че съм летяла, ами един наш познат ни ги беше дал. Бяха няколко (5-6) и се пиеха при много специални случаи. Това на снимката е празно, но съм успяла да запазя и едно, в което все още приятно хрущят фините гранулки на кафето. Сигурна съм, че ако реша да го прежаля и да го втечня, вкусът му ще бъде превъзходен. Мисля, че такива пакетчета имаше и в почивните станции, но не съм сигурна в последното.
До кафето виждате и еднократна доза суха сметанка. Ей, това БГА "Балкан", какъв лукс само е осигурявало за пасажерите си! (Не, сметаната не знам дали е от авиолиниите, по-скоро не.)
Ето и обещаното бурканче - снимано от всички страни:
Същото бурканче с по-запазени цветове 🙂 от Чудакът от 6-ти Б:
И понеже май още никой не е добавил лъжичките "Велико Търново" - да ги видим и тях (вървят заедно с моето отражение  ):
Но тези май са си произведени в правилния град 😏 :
И за непиещите кафе добавям снимките на чай, които ми изпрати filipovaeli, 🙂
***
Добавено от furious_kid:
Към великолепната статия на donaddt допълвам две снимки, за да ни е пълен сервизът за кафе, а и да похапнем с кафето от вкусните тортички на Isi, спазвайки изцяло етикета! 😄
***
Добавено от Надя:
Бурканче от кафе Мока
Кафеварка, малки вилички, каничка за мляко, поставка за салфетки и купички за бонбони:
И от isi - за да не е на празна маса, а и горчиво кафе без сладичко ...
Въпреки, че Дона много отдавна е дала своите идеи за "Дребни сладки за кафе" 
***
Добавено от freja:
Същият салфетник като на Надя... или пък не?... 
И ... кутийката на Хрис, 🙂 с бразилския индианец:
|
