Това ,,праисторическо " йо- йо 🙂 наистина беше много забавно и вдъхваше респект в останалите деца... Малко бяха смелчаците, готови да попарят пръстите си. Всъщност с вряла вода ,,ремонтирахме" топчетата за пинг-понг. Благодаря за приятния детски спомен.

ЛЕНТАТА СЕ НАВИВА И СЕ ВЪРЗВА С КОНЕЦ...ПОСЛЕ СЕ ПУСКА В ТЕНДЖЕРАТА С ВРЯЛА ВОДА...ПОСЛЕ...

ПОСЛЕ С ВСИЧКА СИЛА СЕ ВИКА ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН КАТЕЕЕЕЕЕЕЕ...ЧЕСТИТ РОЖДЕН ЪНДУУУУУЕУ...

Кате много мил спомен. Благодаря. А и да използвам момента да поздравя рожденниците - да са ни живи и здрави , весели и засмени и приятните емоции да нямат свършване...
А сега по темата. Това изобретение стана популярно , когато бях около 2ри клас някъде. Та след като го бях виждал да се използва няколко пъти в училиюните коридори и пред блока... естествено се запалих и аз да имам подобна джаджа. Общо взето се ползваше като изненада на някой свободно ходещ си по коридора и шаш , изведнъж му изстрелваха това нещо пред очите за негов ужас.
И така, като всяко едно дете желаещо силно нещо, изчаках удобен момент да се сдобия с ценния материал. По това време трябваше да ни водят в различни производства с цел запознаване с индустрията на БЪлгария. Та по този начин се озоваваме в печатницата Димитър Благоев. Там освен че гледахме с интерес железните буквички как ги редят в огледален ред и други там палета с хартия и други картони, както си минавахме по коридора видях разопаковани палета и не дотам разопаковани, с ... познайте - ценния и така жадуван материал - пластмасова лента за опаковане.
То, нали се сещате какво стана. Един като дръпна едно парче и другите момчета, да не останат по назад, та май ошушкахме бая лента. Всичко се извършваше много отревисто и се набутваше под тениска (яке) и джобове. А може и да сме питали някой чичко и да сме си го изнесли подобаващо (няма силен спомен) - навито в ръка.
След това се отива в скъщи, щот май след това мероприятие ни освободха и с нетърпение се взима една железна паничка (за супа такава) и другия важен елемент - дървена шипка. След това навихме добре в спирала (като руло) бялата лента и я потапяме в паницата с вода и включваме котлона на 6, а после на 1-2 и така се вареше около 30 мин (или повече вече не помня), така че материала да омекне и след изваждането му да изстине в навития си вид. Ако една шипка не държи, се ползваше и втора.
СЛед като изстине се запова със "стрелбата" от разстояние. Вкъщи направо пощуряха вечерта от това мое изобретение и май едва не си изпросих шамарите, щот наште не го приемаха като шегичка, това йо-йо.
ВИнаги съм си мислел да отворя тема за "Самоделките" от детството ми, но се опасявах да не стинат до сегашни деца и същите (или околни деца) да се окажат потърпевши от неправилно използване.
А тези самоделки бяха поне 10-ина, и то доста интересни. Примерно правихме топ от глина с която гърмяхме барута от клечки, или бомбички с болт, или димка с топче пинг-понг, или водна бомба от последния етаж на някой блок, или фишеци (фунийки) с оризова хартия (паус) и канаколит в острието за твърдина, или дори карфица (топлийка), или пък замеряне от балкона със зеленчуци или плодове (каквото се намери по шайгите складирани от родителското тяло там - домати, картофи, лук или някоя ябълка, джанки и др), или дори събиране на кестени (септември) и замеряне с тях (много е болезнено ако те ударят с някой кестен), или кой знае още какви бели сме правили - ловене на гълъби на тавана на блока, или гущери от парка под камъните, или скорпиони (да, обаче от наште си по-дребните европейски) пак под камъните или кой знае още какво ...
ами това е от мен. поздрави на всички в НД

Благодаря ви за сърдечните поздрави! А, относно самоделките, давайте!! Насам, насам-направи си сам!!!!