Имам забележка към тази статия - не е ясно каква е връзката и с НАШЕТО детство. Нещата май започват да се размиват.

Иси, докладвам: Имаше. На един пионерски лагер мои съученички бяха с такива. Не знам как се бяха сдобили с тях. Понеже майка им беше ръководител на отряда (оф, как се казваше тая длъжност, ) та им помогна в маскирането. Едната беше Котаракът в чизми, а другата - мускетар. И освен картонените маски им беше ушила и тоалети. Не си спомням дали в книжката са били само маските или е имало и кройки. И като стана на въпрос за костюмирането май много изчаках с финалната си статия на тема лагери. Имам предвид Нептуновата вечер (Вечер на Горския цар). Ами все чаках някой друг да я напише, признавам си, че нещо съм се омързеливила, май ще трябва да си дръпна една другарска самокритика, да се поправя и да обещая да се обичам повече,

Идеята ми да разкажа в снимки за този карнавал се роди в момента, в който пишех коментара си по повод статията Рисунки на асфалт.Цялата тази тебеширена живописност  асоциативно ме пренесе в друга една многоцветна лудория, която предстоеше скоро да наблюдавам, и реших да ви направя съучастници на този празник. Може би и това, че самият аз обичам карнавалните изяви. Да, по лагерите си спомням, че се преобличахме и намятахме чаршафи и какво ли не, може би в стремежа си да изглеждаме именно така, както изглеждат в своите костюми нашите деца днес. Няма нищо лошо в това да прехвърлим мост между Тогава и Сега.
А може би НАШЕТО ДЕТСТВО точно така изглежда още по-неповторимо

Вярно че имаше Маскарадна вечер, последната беше Нептунова. Имаше вечер, в която поставяхме сценки - май хумористична се водеше, рецитал имаше... всякакъв вид художествена самодейност.

Е браво, как сега се сетих за тея неща. Сядам да пренаписвам главата за Венци и компания 🤣

Аз се радвам, че някой се е сетил да заснеме моменти от карнавала, защото като го гледах по телевизията, ме беше мъничко яд, че не съм там... 😏 Благодаря, Фют.
Ники, недей така егоистично - нашето детство, тяхното детство... За мен връзката е например в това, че и аз исках да имам красив карнавален костюм. Ама истински. Като тези в Русе (в случая). Ама нямах. Ама пък си мечтаех за него. Нищо не се е размило, споко.

Зори, всяка година съм ходила на лагер. Нептуновата вечер (Вечерта на Горския цар) си беше финала на изпълненията ни по лагерите. Разбира се за официалните. Ходехме на лятно кино - два или три пъти, на разходка до населеното място, за да пуснем картичките до родителите, бабите и дядовците в пощата, да хапнем сладолед, да си купим по някой сувенир от миди. Отделно имаше разни вечери - вечер на хумора, вечер на младите таланти, вечер на патрона на лагера, състезания "Сръчни ръце, "Любимка на лагера", скулптура и/или мозайка от пясък и т.н.
А също така и нерегламентирани изпълнения. Да се увиваме с чаршафи като духове, да си мажем дръжките на вратите с паста за зъби... А, сещам се, че правехме торти от пясък в легените и ги украсявахме с пастите за зъби. Пастата Мечо беше много ценна в това отношение, с нея се правеха розови шприцвани цветенца и фигурки.

Вечер на патрона на лагера! Е това честно го бях забравила. Лагера ни на Бяла нямаше късмета да има известен патрон, беше някакъв никому неизвестен партизанин... единственото което знаехме за него беше как е застрелян и само това пресъздавахме. А пък мамбите - обръщане на дюшеци и разни подобни...

Маскарад само веднъж имахме на лагер, даже не помня какво се случи точно.

А пък аз много се зарадвах на тази весела статия и ме хвана яд, че ние тук в София по улиците главно стачки гледаме, изяви на Атака и ей такива работи. Онзи ден видях в центъра да се разхождат момиченца в народни костюми, по цървули даже, стана ми много весело на душата и си помислих, че е за някой концерт и дори ме хвана яд, че съм пропуснала. А то за какво било - тикат ти в ръцете брошурки на други националисти... Ей, такива ми ти прояви в София. Дори в парка за 1 юни нямаше рисунки на асфалт, нямаше карнавал... Затова пък в събота имаше парково празненство за Деня на бащата (под надслов "Една нова традиция"!?!? традиция, пък нова... пък нещо не разбирам ) с леко тъповати песни и танци за магданоз и други зеленчуци, поради естеството на спонсора  😏

Много обичах карнавали като дете, а и сега още, затова особено се зарадвах на маскираните мами. Дори сега си правим с приятели карнавали за Нова година. Аз си спомням карнавали по всякакви поводи - в училище за Нова година, в Двореца на пионерите, в Дома на българо-съветската дружба, на Асамблеята последния ден, по лагер-школите (по обикновените лагери от училище имаше само "нерегламентираните" изпълнения, за които говори Дона), вкючително си спомням карнавали по ведомствените станции.

Нептуновата вечер си я спомням всъщност само от една почивка на ведомствена станция. Какъв истински Нептун имаше – излезе по тъмно от една лодка в морето, целият във водорасли, голям и брадясал... А всъщност май беше бащата на една приятелка... На тази станция и конкурс за детски рисунки имаше.

Та ето ви връзката между СЕГА и ТОГАВА, колкото и да не съм съгласна и аз с това разделение, защото ЖИВАТА ВРЪЗКА СМЕ НИЕ САМИТЕ, КОИТО СИ СПОМНЯМЕ: преди в цялото веселие участваха бащите и майките ни, майките в направата на костюмите и публиката, татковците в ролята на Нептун, сега плащаме на "аниматори" да вардят децата ни, за да можем родителите да си пием спокойно кафето и хапваме необезпокоявани бирата с цаца, да не пречат децата... Много ми е противна на мен тази идея, понеже някак си не може собственото ми дете да ми пречи, но това е друга тема.

Истинските костюми се намираха, ако имаш познат в реквизита на някой театър, в театралната трупа на някое читалище или Двореца на пионерите, познат народен певец или танцьор или просто имаш отнякъде вносен костюм. Така, за една драматизация на народни приказки за завършването на трети клас майката на една съученичка, танцьорка в народен състав ни намери костюми за част от ролите, а по случай 150 годишнината от обесването на В.Левски, за която се готвехме цяла година, за драматизациите ни намериха истински костюми на заптиета от театъра (не знам кой) и народна носия за Левски. Аксесоарите (мастилници, писалки, белезници, навуща, папки на съда и прочие бяха мое дело... )

И аз като Фрея, си мечтаех за истински костюм и веднъж имах – бях истински индианец. Татко ми беше донесъл от Унгария индианска перука с дебели черни плитки и пера до кръста, а мама взе вносен костюм от една колежка – индианска блуза и панталон. Всички много ми се възхищаваха, но аз тогава осъзнах, че съм най-доволна със собственоръчно правените и домашно измислените костюми. Още си спомням всеки от тях и как сме го измисляли и майсторили. Била съм индийка, баба Яга (любимата ми роля в по-късните години – много лесно за изпълнение), дявол, призрак, арабка в харем, лисица, жълтата рибка от "Пук" на Валери Петров, Пипи Дългото Чорапче, Червената шапчица и май друго не помня.

Истинско постижение беше да си измислиш различен костюм от популярен герой и да го реализираш. Моето върхово и най-любимо постижение беше дяволът, за една Нова година в училище, когато часове наред се разхождах с черен дамски чаропогащник на главата, на който единия крачол стоеше стегнато вързан като рог. Дамският чаропогащник страшно променя физиономията, ставаш наистина страшен и е невероятна забава! Особено като половината съученици се изплашиха успешно, а другата се бяха маскирали на Пипи и подобни образи без никаква изненада.

Мъката пък ми беше от последната Асамблея, където на карнавала наградата взе едно момче, маскирано като Бай Ганьо с реквизита на някакъв театър и подготвен театрален скеч – никакво творчество и лично въображение, за разлика от хиляди други със собствени костюми и аз включително.

А на една лагер-школа цяла сценка бяхме измислили нашият отряд, за нЯкакъв богат шейх, собственик на камили и голям харем. Няколко момчета бяха дълга камила с традиционните за лагерите по онова време кафяви одеала, носеха част от ханъмите на гръб, имахме водач-преводач и съответно грабнахме наградата, която не помня каква беше дори. Но помня, че беше невероятна веселба и кажи-речи целият отряд участвахме в сценката.

Мили другарчета от НД,
най-учтиво Ви каня на 15.05.2010 на Весел Карнавал в Габрово. Маските и костюмите са задължителни. Очакват Ви много забавления.

Ето как изглеждаше Карнавалът миналата година:
http://vbox7.com/play:552322dc

И традиционната заря в края на вечерта:
http://vbox7.com/play:6737e8cd

tivesto,
страхотен филм си направил от карнавала! Браво!!!
Хе-хе... видях ти аватара "наживо", само дето е малко по-русичък!!!

Благодаря! И сега изглеждам така!

Ахаа, имаме си и филмова компания - "Тивесто пикчърс"
Браво, много хубави клипчета и много приятно настроение създават.

 TIVESTO, чудесно представяне! 👏 👏