Рицари е широко понятие, обединяващо всичко живо, което принадлежи към бялата раса и е въоръжено с хладно оръжие. Рицарите са и най-многобройната група в моята армия. И със сигурност са най-красивите войници. Причината за това е ГДР. За гедерейците рицарите са като битовите кукли с носиите и пирографираните мускалчета с розова вода за нас. Имам чувството, че с красивите войничета - рицари, гедерейците избиваха комплекси.

Баща ми  ходеше в командировка в ГДР почти всяка година за по 4-5 дни. В деня, когато се прибира, часове преди пристигането му аз поставях малко дървено столче пред вратата и застивах на шпионката.  След половинчасово взиране в тъмното търпението ми се изчерпваше и майка ми успяваше да ме убеди, че мога да седя "като човек" в хола и когато на стълбите се светне (живея в стара кооперация със стъклени прозорчета на входните врати на апартаментите), тогава да надничам. Така и ставаше. Играех си с нещо и гледах през 10 сек. към вратата. Когато лампата светне се изстрелвам като с пружинка и скачам на столчето. Стъпало след стъпало слушам стъпките на изкачващия се човек. Огромно е разочарованието, когато най-накрая вместо баща ми, в кръглата шпионка се очертае силуета на някой съсед, който подминава безстрастно нашата площадка и продължава нагоре... Ако тогава знаех мръсни думи, щяха да се чуват словеса като от четворка белот на таксиметрова стоянка.

Когато най-накрая, напълно изтерзан и изгубил всяка надежда видех шлифера на татко да запълва полето на "снайпера", отварях рязко вратата и без никаква прелюдия изкрещявах "Кво ми носиш?"

Баща ми се задавяше от смях, но се правеше на сърдит и питаше "Няма ли първо да кажеш добър ден?", след което "чакай малко да си поема въздух", послед "да си измия ръцете", след това "човек като се върне от чужбина най-напред разказва какво е видял и след това раздава армаганите".

Все пак някъде около 4-тата минута погледът ми ставаше съкрушено нещастен, а блъскането на сърцето ми заглушаваше заставката на "По света и у нас", че татко отваряше куфара и ми даваше плика с рицарите.

Най-често имаше поне два комплекта рицари и още 1 - 2 други играчки. Дрехите и обувките не ги броя. (На кой му пука за тях?) Възникваше дилема, която и до днес не знам как се разрешава: Когато получиш комплект страхотни рицари и в същото време невероятен съвсем истински арбалет със стрели с вакуумчета и мишена - индиански тотем - орел, с кое от двете да играеш първо и как да оставиш другото докато играеш с първото? ако някой знае отговора, да сподели.

 

Следват две красиви български серии, на ... класически английски войници

 

Така наречените "сплесканяци" - двуизмерни фигурки от евтина пластмаса. Приложението им е силно ограничено - стават само за фон или масовка при особено мащабни военни действия по няколко стратегически направления. Все пак тези зелените (ГДР-ейци) са най-доброто от сплескаяците.

 

Още едни добри попадения, който получих в бартер срещу календарчета на "Левски", които ми се повтаряха.

 

 

Тази серия сплесканяци изобразява класически руски "богатири". При една командировка в СССР самолетът на татко закъсня, аз чаках докато съвсем оклюмах и съм заспал. Нямам спомен как мама ме е сложила да си легна, но когато сутринта отворих очи, цялата серия беше наредена на таблата до леглото ми, заедно с огромен плик конфети с хусари.

Още руски юнаци, менкани

 

"Готините чепайци". За "тъпите чапайци" ще стане дума в следваша статия.

Хусари, произведени в първи офицерски чин с лак за нокти

 

Доста сполучлива българска серия "тракийци", които рядко срещаха разбиране за различната историческа епоха, в която са живяли и обикновено правеха калабалък при рицарите.

 

Толкова за рицарите. Следващият път - "съвременни".