В няколко поредни статии ще ви припомня за пластмасовите войници - онези безсмъртни PVC-страдалци, които ден след ден лазеха по килими и пясъчници, плуваха във ваната върху дунапренена гъба вместо сал, оставяха дълбоки отпечатъци върху мръсните топки пластелин, губеха крайниците си при точно попадение с чатал или прашка и въпреки това никога не познаха поражение на бойното поле. Когато се случеше някой от тях да загуби оръжието си, биваше превъоръжен с игла за шиене или клечка за зъби и продължаваше борбата...

 

Започвам с любима серия "Индианско племе". Или по-точно с онова, което е останало от нея, защото двата вигвама, огънят, другият огън с чевермето и самарът с багажа са останали някъде из вечните ловни полета...

 

Спомням си като днес нетърпението, с което най-после успях да завлека татко в Детмаг. Беше мрачна зимна вечер, лапавица, прехвърчащи снежинки, а от витрините на Детмаг струеше жълта пастелена светлина. Мръсният лимонен (някога) балатум в магазина на мечтите беше покрит с кални локви от влизащите хора. Тук-там подът беше изтъркан и под него се подаваше дюшеме. Гредоредът скърцаше силно и звукът придаваше още по-мистичен и приказен характер на цялото прживяване - все едно че си на кораба на капитан Блъд.

 

Като влезеш в Детмаг, завиваш в ляво, минаваш покрай обувките и велосипедите и в дъното се намира щанда с индианците. Племето е наредено  под стъкления плот на витрината и трябва да се понадигнеш за да го огледаш добре. Баща ми взима бележката с написани с индиго неясни думи и цифри за възрастни и отива на касата. Имаше едни големи чугунени касови апарати с амфитеатрално разположени редове с бели клавиши. Киселата лелка с престилка на сини и бели квадратчета чуква нещо - чуват се звуцу като от камбанки. Взима парите - 4.10 и набучва бележката на един шиш. Дава друга бележка, този път напечатана от машината и аз хуквам обратно към щанда да си взема индианците. Увити са в амбалажна хартия с  шарки. Разгъвам пакета на място и изваждам Винету  със синята дреха и червените панталони. Прилича досущ на Пиер Брис и карабината му е като истинска. Стисвам го в шепа. След известни преговори се съгласявам татко да носи пакета с останалите индианци, а аз да си сложа ръкавица поне на едната ръка. Другата държи индианеца....

 

Ето и още няколко серии индианци и каубой:

Класически каубои (калбойци) от същата българска фабрика

 

Две серии - лявата са унгарски, от нещо като гума.  Двамата индЯнци вдясно не помня откъде ги донесе татко.

 

По принцип едноцветните войници от мека пластмаса не бяха  на почит, но конкретната ГДР-ейска серия е с много детайлни черти, освен това има  свиреп пънкар, което я прави конвертируема и в по-късни години.

 

 

Така наречените "боклуци" -  грозни отливки от войници, които се продаваха по стрелбищата. Гаражно производство тип "куче касичка, зарче касичка, шлем касичка". Спечелени с точна стрелба в новия Несебър.

 

 

Каубойците са късно съветско производство - 89-та. Отлични са, особено черният. Индианецът не е с тях. Него ми го пробута братчеда срещу едно стъклено топче с шупли. Кръстих го "циганина" заради типичната физиономия и шарените дрехи.

 

Следващият път - рицари.

Добавено от donaddt:
Към Индианското племе и оцелелите 3 от 4 индианци на брат ми, които бяха толкова различни от масово продаваните по стрелбищата.