След повече от десетилетие възобновявам тази рубрика... Всичко е благодарение на вдъхновението от страна на Поли Рангелова :).
Скоро се чухме и тя ми предложи (след като беше направила сравнително успешна ИИ-интерпретация на Земляне „Трава у дома“ по нашия текст с Донка Чолакова и Екатерина Матвеевна) да преведа на български „Куда уходит детство?“ на Ала Пугачева.
Ето какво се получи:
(естествено, може да се пее, има малки проблеми в припева)

Музика: Александр Зацепин
Стихове: Леонид Дербеньов.
От „Фантазии Веснухина“ (1976)

Превод: Владимир Кромбърг (2026)

Къде отиваш, детство?
В какви ли градове?
И как да намерим средство
до твойте брегове?

То тръгна си тъй тихо,
дорде градът цял спи.
Писмо не ще напише,
не ще ти позвъни.

Пр.
В зима ли, всред лято, и с чудния експрес,
то пътуват нявга: не и днес.
Посред преспи бели, и във локви, вълшебства,
аз не тичам вече, сред това!

Къде отиваш, детство?
Къде ли тръгна ти?
Навярно в край чудесен,
на филми и мечти.

Там нощта е в синьо,
под лунна светлина...
За двама ни със тебе -
затворена врата.

Пр.
В зима ли, всред лято, и с чудния експрес,
то пътуват нявга: не и днес.
Посред преспи бели, и във локви, вълшебства,
аз не тичам вече, сред това!

Къде отиваш детство,
в далечните земи?
Децата по съседство,
са като аз и ти.

То тръгна си тъй тихо,
дорде градът цял спи.
Не ще писмо напише,
не ще ти позвъни!

Пр.
В зима ли, всред лято, и с чудния експрес,
то пътуват нявга: не и днес.
Посред преспи бели, и във локви, вълшебства,
аз не тичам вече, сред това!