Ехаааа, Звездочка! И аз имах, и много си я обичах. Баща ми ми я беше купил с амбицията да ме учи да се оправям с техниката, ама аз, какъвто съм си технически дебил от мъничка, та се наложи пак той да го досглобява...

ВУЙЧО... А ТОЙ БЕШЕ ТОЧ ТОЧ В ДУХА НА ВУЙЧОВЦИТЕ ОТ БЪЛГАРКОТО КЛАСИЧЕСКО КИНО...ТА ВУЙЧО МИ КУПИ И СГЛОБИ МОЯТА ЗВЬОЗДАЧКА...МОЯТА БЕШЕ С ЧЕРНА КУТИЯ, А ИМАШЕ И С ЧЕРВЕНА...

Ааа, и "Мухозол" имаше, пък и за транзисторчето ми изплува спомен сега. Това пък веднага ме наведе на асоциацията за ел. схемите, които правехме по трудово, или по-скоро как на брат ми му се наложи да направи две - за мен и най-добрата ми приятелка, щото електротехниката си беше и още е непостижим връх на техническата мисъл за мен. 😁

Ех, с тези радиоточки какъв майтап ставаше! В къщи имаше едно старо лампово радио на баба ми - модел "Концертино". Беше ми попаднал един динамичен капсул (откраднат навярно от слушалката на някой уличен телефон от добри приятели 😏 ), който бях свързал в буксите "Грамофон". В буксите за допълнителен високоговорител пък включвах линията на любимата ми радиоточка и така се превръщах в радиоводещ за цялата махала, като раздухвах клюките за квартала. И така докато на един съученик не му хрумна "гениалната" идея един ден да пуснем от контакта 220 волта по същата мрежа след предупреждение, че ще се чуе последния звук от радиото... В резултат на хрумването цял месец нямаше радиоточка (докато оправят усилвателя в пощата и хората си сменят "Тонмайсторите").  😄 Мухозола пък беше много интересно средство да се вдигнат комшиите на крак, след като през една дупчица в найлона между дъските на комшийския кокошарник (тогава дори в окръжните градове в дворовете на коооперациите имаше такива) се пръсне малко от флакона. Кокошките крещяха като за последно. Всички комшии изскачаха да видят какво става, а всъщност ставаше веселба за нас - пакостниците.

Ех, тая "Звездачка" ми напомня за едно друго радио - подобно, но зелено на цвят, което имахме на вилата. То беше на дядо... и имаше една така гумена дръжка отгоре за носене...

Ами че нали по весдесъщите радиоточки се съобщаваха най важните неща на населението на село🤣 ....
И нали поради същата причина поради повреда в радиовъзела в n-ското село, после в читалищното кино трябваше да се обяснявана на събраните зрители, че филмът не е шведски а съветски...и т.н...🙄 🤣

Аз съм загубила филма "Гостенка от бъдещето",
моля някой да ми помогне да го намерим :)

Иии, и моят дядо имаше подобно на "Звьоздачка" радио. Неговото беше тъмнозелено и имаше гумено-пластмасова дръжка за носене. Настройваше се отстрани!