|
Представям ви първа серия. Пиша в минало свършено време, защото е по-приятно за четене. В серията описвам истински случки от моето детство и една чудесна случка от детството на нашето другарче filipovaeli, случка, която ме вдъхнови и даде заглавието на Първа серия от Филма.
Който се почувства възторжен от идеята и би желал негова случка от детството да влезе във филма, нека да я опише като коментар, а аз ще я включа в по-нататъшната история на героите.
Музиката за филма избра Бат Митко
Безкрайно детство
Първа серия "Кюфтето"
--- сцена първа ---
"...Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле."
Тишината, гъста като пастет, увисна в стаята на трета група. Чуваше се само ритмичното потракване на стенния часовник с голямото махало. Децата седяха като каменни истукани и сякаш не дишаха. Изведнъж здрав рев раздра пастета. Зачервените личица се обърнаха, като по команда, към първата масичка от средната редичка. Веспасиана беше закрила лице и сърцераздирателно ревеше, тресейки слабичките си раменца. Очилата й се бяха изкривили и замъглили от сълзите. Много бързо вцепенението на децата бе заменено с бурен смях. Наобиколиха Веспасиана и започнаха да я успокояват, забравили собствените си чувства.
- Сианче, не плачи! - каза Мимето. - Тя майка му ще се върне напролет и ще са пак заедно.
- Да, да! – обади се едрият Славчо с дебел глас. – Котаракът ще го излапа дотогава.
Веспасиана спря да хълца и вдигна очи към Славчо. Гледа го известно време през замъглените си очила, мигайки глуповато. Той й се ухили широко.
- Искам мама-а-а-а... – запищя момиченцето и се опита да хукне към вратата, но децата му пречеха.
Другарката Манастирска, която до този момент наблюдаваше мълчаливо случващото се, разбута групичката и сложи ръка на рамото на Веспасиана.
- Недей, моето момиче, може ли така, вече си почти първокласничка.
Веспасиана спря да реве, намести с пръстче очилата на носа си и погледна с ококорените си сини очи колосалната фигура надвесена над нея.
- Ми да - продължи с успокоителния си глас фигурата, – това е само приказка. Да не мислиш, че истинското лястовиче може да изкара цяла зима в гърне насред градината? Ми то ще замръзне в големия студ.
Децата млъкнаха и загледаха недоумяващо учителката си.
- Божанке, хайде, готов е обядът. Да идват! – разнесе се в това време мъжествен повелителен глас - гласът на леля Събка Хигиенистката.
- Хайде, група... Всички на чешмата да си измиете ръцете. Един по един, не се блъскайте. Михаиле, не късай мрежичката със сапуна. По-бързо, по-бързо... Румене, не пръскай другарчето си. Павлета, излез от момчешката тоалетна... Абе, Румене, на кого казвам аз, бе? Гледай сега, как намокри блузата на Васко. Тц, тц, тц ... Готови ли сте? Хайде по местата и без да разсипвате храна по масите и по пода, че леля ви Събка сякаш няма друга работа, ами да ви чисти мръсотиите.
--- сцена втора ---
Всички се хранеха тихо. Слънцето, надничащо през шроките прозорци, беше пръснало петната си по масичките и лицата на децата. Прави до вратата разговаряха учителката и леля Събка Хигиенистката. Божанка Манастирска, внушителна снажна жена, с високо вдигната подредена прическа, лъщяща като конски косъм, пооправи карираната си сива веревна пола, понапъха розовата, тясна до пръсване, риза в колана на полата, скръсти ръце и се облегна на касата на вратата.
- Виж го, моля ти се това, Веспасианчето - обърна се тя към леля Събка, която бе подпряла празната тава на големия си корем. – Ма такова гевезе... Като писна... Развали настроението на всички. Пък трябваше и да го успокоявам.
- Ми гевезе, щото баща му директор, пък майка му чиновничка в ОбНС. К’во да‘й друго? С толкоз много пари вкъщи – ми то ‘сичко има и се чуди за к’во да реве. – заключи философски леля Събка Хигиенистката и доволна от себе си се заклати към кухнята.
- Хайде, изяждайте всичко - заплашително мина край масичките другарката Манастирска, - че иначе ще ви го изсипя в гърба. – И после бягайте да се подредите за репетиция, че идва другарката Музикална да изпеете песните за тържеството.
Дечурлигата зачаткаха бързо с лъжиците. Веспасиана, надвесена над кюфтетата с доматен сос, дъвчеше злоядо и бърчеше с отвращение носле, докато с лявата ръка ронеше филията хляб по покривката. Тайничко хвърляше око към стражите на вратата и, когато те вече не я гледаха, внимателно взе в ръчичка останалото в чинията кюфте и бавно го натъпка в десния джоб на престилката си. Кюфтето и джобчето си бяха тъкмо по мярка.
Нахранилите се деца отнесоха съдинките си в кухнята и изтичаха в стаята за репетиция.
Веспасиана остана последна. Тръгна бавно през коридора, пъхнала ръка в десния джоб на престилчицата, правейки се на дълбоко замислена. Приближи гардеробчетата за връхни дрехи, огледа се наоколо, измъкна от джоба дясната си ръка и с ракетна бързина запрати кюфтето зад най-отдалеченото шкафче. Цоп – чу се звукът. Момиченцето изтри ръка в престилката, намести с пръст очилата над нослето и бодро влезе при останлите, готова за репетиция.
--- сцена трета ---
Другарката Музикална със замах влетя в стаята, помъкнала в ръка огромния акордеон. Седна на малкото столче пред децата, изпълни процедурата по наместване на презрамките и откопчаване на акордеона, приготви се и каза:
- Хайде да се разпеем първо. Ма – ме – ми – мо – му-у-у-у... Ма – ме – ми – мо – му-у-у-у...
Децата се размучаха в един глас. И така до горно До.
- Добре, деца, кой иска да бъде солист на песничката за дъгата?
Ръчичките, с разперени като лястовичи опашки пръстчета, изригнаха срещу другарката Музикална.
- Аз, аз, аз ... – крещяха децата. Все момичета.
– Моля, другарко, аз...
- Другарко, другарко, искам аз, искам аз...
- Другарко, другарко, другарко, другарко ... – едно височко момиченце с умно личице, почти навряло пръсти в очите на другарката Музикална, повтаряше като латерна – другарко, другарко...
Но, понеже другарката не му обърна внимание, то рязко се изправи и изкрещя:
- Мамо бе, нали вкъщи каза, че ще съм аз!
- Добре, Десислава, излез отпред.
Децата насядаха по столчетата, малко нацупени. Другарката засвири, "хорът» задудука началото на песента, момчетата се ръчкаха и шумяха отзад, но се умълчаха, когато Десислава изви ясния си мелодичен глас: "Моля кажете не на шега..."
--- сцена четвърта ---
Децата, облечени в пижамки и още сънени от сладкия следобеден сън, се щураха из спалното помещение. В този миг на прага на вратата се изправи Манастирска, пропусна пред себе си леля Събка Хигиениската и двете застрашително сериозно задръстиха изхода.
- Чие е това кюфте? – попита гръмко другарката, а леля Събка демонстративно вдигна ръка, показвайки едно от кюфтетата в червен сос от обяда.
Децата мълчаха и гледаха как по тлъстия лакът на леля Събка се стича доматен сос и влиза в ръкава й.
- Чие е това кюфте? – повтори учителката. – Питам ви за последно, чие е това кюфте, хвърлено зад гардеробите с дрехите ви?
Мълчание.
- Добре! – продължи тържествено другарката. – В този момент към нашата детска градина пътува милиционер, истински, с униформа, и води граничарско куче. Води го, за да разбере кой изхвърли кюфтето зад шкафчетата.
Децата замряха с облещени очи.
Момиченцето плахо пристъпи напред.
- Аз бях – промълви едвам чуто Веспасиана.
- Много добре! – отвърна сурово учителката. – Лельо Събке, свали си вече ръката. Ти, детенце, не знаеш ли, че така не се прави? – застрашително пристъпи жената към свитото момиченце и го хвана за вратлето с ледените си пръсти. - Не знаеш ли, че това, което си сторила е много лошо? Не знаеш ли, че храна не се изхвърля? А? И знаеш ли защо? Защото коридорът се цапа и ще плъзнат мишки? Черна точка и никаква игра с руската кукла до края на седмицата. Хайде, всички, обличайте се да излезем навън, за да чакаме вашите да ви вземат.
--- сцена пета ---
Децата беснееха по площадката на детската градина. Родители идваха и прибираха наследниците си.
Един строен, висок, тъмнокос, изключително елегантен мъж към четиридесетте, с костюм и вратовръзка, слезе от бежовата "Лада" и се запъти по алеята към играещите хлапета.
- Татко, татко, защо идваш ти, а не баба Веси? – развика се Веспасиана и заскача около елегантния мъж.
В този миг трите учителки, които задълбочено обсъждаха нещо, свели глави над чуждестранно списание, вдигнаха поглед към красивия татко. Манастирска скочи като ужилена. Понамести ризата си в колана на полата, както често имаше навика да го прави, пое дълбоко въздух, така че бюстът й отскочи с десет сантиметра нагоре, вирна брадичка и зачатка с токчета по плочките в посока към костюмирания. Разпъна на лицето си широка усмивка и протегна ръка към мъжа.
- Другарю Спасов! Много ми е приятно да Ви видя в нашата детска градина.
- Другарко Механджийска, на мен също ми е приятно да Ви намеря в добро здраве.
- Манастирска, другарю Спасов, не Механджийска. – срамежливо го поправи учителката.
- Ах, прощавайте, другарко Манастирска.
Настана неловко мълчание. Веспасиана дръпна баща си за ръкава на сакото.
- Хайде, татко, да си ходим вече.
- Веспасианче, отиди за малко при Мимето, аз да поговоря с татко ти. А? Хайде, дете.
Когато останаха сами, Манастирска преплете ръце под бюста си, повдигайки го с още десет сантиметра и тръгна бавно покрай терасата на сградата. Спасов се подреди до нея готов да я изслуша.
- Как да започна, другарю Спасов... – замънка учителката.
- Ми давайте направо! – делово я сряза Спасов. – Какво е направила пак?
- Ох, аз, не че искам да кажа нещо, но днес... Скрила кюфте с червен сос от обяда в джоба на престилката си и го изхвърлила зад шкафчетата.
Спасов спря, погледна смръщено другарката, помълча десет секунди и избухна в луд, заразителен смях.
- Не виждам нищо смешно в случката, другарю Спасов – обидено стисна устни Манастирска. – Но щом Вие намирате поведението й за забавно, аз не знам какво повече да кажа.
- Не се тревожете, Манастирска, ще поговоря с нея у дома и ще й обясня, че така не се прави. Хм, кюфте зад шкафа... При това със сос. Червен – Спасов се захили хлапашки с широката си усмивка, която подчерта силно двете трапчинки на бузите му. – Простете.
Успокоена от обещанието Манастирска с премрежен поглед запита:
- А за наблюдението в завода, нали остава уговорката за другия петък?
- Да, разбира се, ще ви чакаме в десет. Довиждане, другарко Манастирска. – каза Спасов и подаде ръка на жената.
- Довиждане, другарю Спасов. – напарви миловидна физиономия другарката и подаде върха на пръстите си.
Веспасиана и баща й се качиха в ладата, а трите учителки дълго гледаха след тях замечтано.
--- сцена шеста ---
- Защо ти ме прибираш, тате?
- Защото имам изненада.
- Каква е, казвай бързо! – момиченцето щръкна на задната седалка на ладата.
- Я първо кажи, ти какви циркове си разигравала днес?
- За кое?
- За кюфтето.
- А, това ли? Ми мразя кюфтета с доматен сос, а те слагат цели две, че и големи. Едното, как да е, изядох. Ама другото вече ... А ако не ги изядем, другарката каза, че ще ни ги изсипе в гърба. Пък мама щеше да ми се кара за бялото потниче.
- Добре, добре. Спокойно. Довечера ще ядем сладолед и пържени картофчета с Алтай.
- Ура-а... Татко, колко много те обичам... Каква е изненадата?
Край на първа серия
Ето тук е публикувана оригиналната история за кюфтето на filipovaeli.
А това са три от героините във филма, такива, каквито си ги представям:
Всички серии на филма
|
Предишна страница Следваща страница Начало на страницата