Иска ми се да напиша поема!

Ама не мога...

Не съм поет.

Обаче ако можех, поемата щеше да е посветена на храната от моето детство, мммдааа правилно сте ме разбрали – на храната, на манджата, на гозбите на мама и баба и т.н. И тъй като съм малко по-добра в прозата ще се опитам да разкажа.....

Много обичам да папкам! Обичам и това е. Сега вече започва и да ми личи ама преди бях като глист. Ако знаете колко много ми липсват натуралните продукти, но не био, мио и тям подобни, неееее, липсват ми домати откъснати от градината на баба, ароматни, не дотам добре измити/хм даже леко ухаещи на син камък/, крайче от селския хляб с шарена сол, домашно сирене, такова мазничко и мекичко. Липсва ми цвета на жълтъка от истинските яйца, снесени от истински кокошки,  липсват ми черешите от дървото, понякога с червеи, но пък толкова сладки...

Някъде в средата на 80-те момчетата станахме "Метълисти". Вече не бяхме дискари, че да слушаме Саманта Фокс, Сиси кеч, Модърн Токинг и т.н.

Кои бяха групите тогава?...

Вижте това клипче от руския детски филм "Приказка за звездното момче" ("Сказка о звездном мальчике", реж. Л. Нечаев).Звучащата мелодия създава едно такова ДЕТСКО настроение... Убедете се сами😉

Пращам няколко снимки от паметника на Солунските братя пред Националната библиотека в София.

националната библиотека с паметника- общ вид

 

граждани поднасят цветя...

 

 

 

 

 

 

На връзките по-долу ще намерите пространните жития на светите братя Кирил и Методий, просветители на славянските народи. Просветители не със слово, служещо на скудоумни вестникари и телевизионни профани. Друго нещо имат предвид те, когато превеждат евангелския стих "В началото бе Словото". . За тяхното просветителско дело "пространно" говорят поместените на линковете два текста...