"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Едно невероятно красиво стихотворение за връзката възрастни-деца. За съжаление не открих превод на български, но не мисля, че текстът ще ви затрудни.
Авторът, Уилям Мередит, беше почетен гост на университета в годината на завършването ми. Името тогава не ми говореше нищо, а той самият ми се стори ужасно стар и ужасно скучен. Когато после прочетох стихотворението се разплаках.
За по-малко лъжи за тъмното и по-малко бръчки, приятели!
Parents
What it must be like to be an angel or a squirrel, we can imagine sooner.
The last time we go to bed good, they are there, lying about darkness.
They dandle us once too often, these friends who become our enemies.
Suddenly one day, their juniors are as old as we yearn to be.
They get wrinkles where it is better smooth, odd coughs, and smells.
It is grotesque how they go on loving us, we go on loving them
The effrontery, barely imaginable, of having caused us.And of how.
Their lives: surely we can do better than that.
This goes on for a long time.Everything they do is wrong, and the worst thing,
they all do it, is to die, taking with them the last explanation,
how we came out of the wet sea or wherever they got us from,
taking the last link of that chain with them.
Father, mother, we cry, wrinkling, to our uncomprehending children and grandchildren.
Честит Рожден Ден, приятели! Нека бъдем по-дълго деца, нека бъдем благословени да изпитваме радостта от живота така, както го могат само децата! Засега ще хапнем само две торти / с една свещ /, догодина - три, а един ден - кой знае, триста и три! Ех, къде ми е книжката за Карлсон...там имаше един велик рожден ден...Но да дръпнем три пъти въженцето със звънеца, което значи: "Колко е хубаво, че те има..."Наше Детство"!
“Светъл празник вече отминава...", но аз не искам да го пропусна и искам да НИ честитя НАШИЯ рожден ден! Да, защото НАШЕТО ДЕТСТВО стана на ДВЕ годинки! ЧЕСТИТО, ПРИЯТЕЛИ!
И понеже основателите и нашите админи (класни ръководители) липсваха днес, бих искала аз да ви пожелая ... ами ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО, какво друго!
Но искам и да ви благодаря - от все сърце, не за първи път, не и за последен! Останалото оставям на вас!
Денят отминава, но празничната седмица едва сега започва!
Днес сайтът "Нашето детство" навърши 2 години (или преминава от втори в трети клас).
За тези две години, особено втората, той се промени, порасна. Най-хубавото, което му се случи, поне според мен, е че се появиха много негови приятели, които с цялото си сърце участват в създаването му. На тези, специални хора, без да пренебрегвам по никакъв начин останалите, благодаря за това, че ги има. Надявам се "Нашето детство" да бъде "нашето място" още дълго време.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
