Глава първа

магазинчето за закуски

Момчето беше на около 12 години. Стоеше на отсрещния тротоар и любопитно зяпаше към човека, облегнал се на перваза на изоставената будка. Дарин усети, че настойчиво го наблюдават и като се усмихна приятелски подхвърли:

            -Чудиш се какво правя ли? Ами опитвам се да накарам продавачката да отвори.

            -Не съм толкова малък, че да ме лъжете по този начин. Това е само една празна будка, в нея отдавна никой нищо не продава. Вие сигурно сте решили да я откупите за старо желязо.

            -Аз пък ти казвам, че това си е съвсем истинско магазинче за закуски. Имам и доказателство, ако се приближиш, ще ти го покажа.

На хлапето явно му стана забавна шегата на възрастния и се приближи.

            -Но първо ще се хванем на бас. Ако това не е никакъв магазин, както твърдя аз, ще ми купиш от отсрещния истински магазин един шоколад.

            -Съгласен. Ако обаче, както твърдя аз, това е истински магазин, то ти ще ми свършиш една услуга.

            -Добре де, но условието ще е, ако е магазин, до половин час магазинерката да отвори и да си купим нещо.

Хлапето не се стърпя и се разсмя на глас. Дарин го погледна с някакво снизходително изражение и потвърди:

            -Така да бъде! До половин час ще си купим оттук някаква закуска и ако не се получи, ти ще ядеш шоколад. Я се приближи и погледни прозорчето. Какво виждаш на него?

Хлапето го изгледа неразбиращо.

            -Какво да виждам? Това е просто рамка на вратичка, от която продавачът подава стоката и взема парите. Стъклата са избити... ами няма нищо особено.

            -А не виждаш ли катинара?

            -А, наистина! Колко смешно! Вратичката е заключена отвътре с катинар. Като че някой ще се опитва да я отваря. Просто са забравили катинара, когато са  опразвали будката, нищо особено.

            -Може да са го забравили, а може и да не са. Ти гледал ли си  "Нарния"?

            -Гледал съм го. Супер филм! Даже и книгата съм чел.

            А така! Сега ще се разберем вече. Нали си спомняш оня гардероб? Децата влизаха в него и се озоваваха в съвсем друг свят, така ли беше?

            - Точно така. Е, та  какво?

            -Ами какво! Тук е същото.