Но машината сама
не върви –
трябва пара.
Кой я кара? –
Машиниста и огняра.

Н. Вапцаров


посрещането на Първият дизелов Локомотив 04, 8 март 1963 г.

Ето какво е имало в един такъв плик - за служебно ползване

Отдавна исках да на пиша нещо по тази тема, но едва сега се реших. Филмите, за които ще стане въпрос, присъстваха поне веднаж всяка година в програмата на БТ и се надявам, че ще говоря за познати ви неща. Особен носталгичен акцент има в руската екранизация по мотиви от книгата на П. Травърс "Мери Попинс"

Режисьор: Леонид Квинихидзе
Сценарий: Леонид Квинихидзе, Владимир Валуцкий
Композитор: Максим Дунаевский

Именно "по мотиви", защото филмът на Квинихидзе е една съвсем друга история. Историята за децата и възрастните около тях, загубили своето детство и дори не подозиращи това. Джейн и Майкъл- двете деца, за които се грижи Мери Попинс, - я питат:" Значи нашите родители са разбирали някога езика на животните... , а защо сега са станали такива неразбиращи"? "Защото са пораснали"- отговаря Мери и след това пее песента за детските сънища:" Нашето детство отдавна отмина, прочете буквара на преминалия "детски" живот"/ Лято, есен, зима, а няма пролет... Щастлив е този, щастлив е този, който има детсттвото си."

Около Майкъл и Джейн наистина се е събрала странна тълпа от възрастни.