В малкия провинциален град, от който съм родом, има една улица, която води извън града право в дебрите на Стара планина. Минавайки по нея, любителят на планинските разходки едва ли ще забележи двора със старата 60-годишна сграда в самия край на града. И наистина, за какво да се обръща внимание на някакъв грандомански социалистически строеж, при това умело скрит зад високи смърчове. А отпред вече се показват прелестите на обраслите с букови гори склонове на Балкана. Както се пее в една песен,  по-хубаво нещо от планините са само ония планини, на които човек все още не е бил. И аз съм заклет планинар, но има, струва ми се, нещо по-хубаво дори и от необходените от мен планини. Всъщност - направо да ви кажа - няма нищо по-хубаво на тоя свят от децата. Дори и планините са по-долу от тях.
Сградата, за която става въпрос, е Домът за деца, лишени от родителска грижа "Люба Тенева" в града Берковица. Не помня вече кога за първи път влязох тук. Помня обаче как ме посрещнаха. През отворения портал на двора се слиза по разнебитени циментови стъпала. До входа на Дома води пътечка, постлана със стари циментови плочки. От двете страни на пътеката се зеленеят поляни с дървета и беседки. Там бяха децата...

Ето още един влак, златен и чер, и едно малко градче, и една моя любима песничка.

И мечтатата за "оня светъл град", за един прекрасен свят.

 

група Фактор 1975г.

 

grupa-faktor-kitara-na-perona.mp3 [4.05 Mb] (сваляния: 7)  

 

Влак хукнал в нощта и край мен прелетял.
Влак, в мойто градче, ще те видя ли спрял?
...