|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Една песен, която носи "мириса" на нашето време...  
VOYAGE, VOYAGE
Desireless
|
|
|
|
|
Първо искам да уточня, че родителите ми никога не са били почитатели на определен тип списания. Вкъщи се моткаха отделни броеве на Огонек и Советская женщина, на Септември и Филмови новини, на съветски и гедерейски модни списания. За Наш дом бяхме абонирани само една година - годината, в която се сдобихме със собствено жилище. И от списание Антени имаме само два броя - единият отпреди промените, а другият - от "зората на демокрацията". В единия се разказва за Хирошима, а в другия - за Магадан. В единия туристическият очерк е от Талин, а в другия - от САЩ. В единия пише за ударници миньори, а в другия - за нарастващата безработица. Но ние сме деца. И колкото и да сме любознателни (и любопитни), голяма част от статиите въобще не са ни интересни. Затова и тук ви предлагам само част от двете списания - тази част, която не подлежи на времето и която детето инстинктивно открива. Разбира се, не мога да пропусна "запазената марка" на Антени - криминалните разкази и каретата с любопитни факти в края на страниците. Приятно четене!
|
|
|
|
|
Опитайте се да отговорите на въпроса "Какво харесвате?" 
В повечето отговори на този въпрос присъства шоколада. Почти
всеки човек обича шоколад. В хладната вечер нищо не е по-добро от чаша горещо
какао или пенест шоколад. Колкото повече отпиваш, толкова повече ти се пие. Има
магия в тази вкусна загряваща течност. Има магия и в една стара метална кутия
от моето детство с лилави надписи. Кутията беше пълна с шоколадови бонбони, но
по-интересното беше, че тя не беше като другите кутии. Беше пропътувала половината
земно кълбо, за да намери своето място под масата в хола на баба ми и дядо ми.
Не изгарях от желание да изям бонбоните, което сега ми изглежда странно, а ме
привличаше отварянето и затварянето на въпросната кутия. Чуваше се метален
звук, подобен на този при отварянето на кутия с моливи, ако това може да ви
помогне да си го представите. Така беше направена, че капакът заставаше отворен
вертикално – без да пада назад. Повърхността от вътрешната страна беше
огледална и лицето ми се появяваше разкривено срещу мен, всеки път щом отворех
кутията. Когато се сещах за нея и я отварях, обичах да карам дядо ми да ми
разказва историята на шоколада. И той започваше...
"Историята на какаото започва от шушулките и стига чак до вкусния
кекс във фурната и шоколадите в магазина. Ще ти разкажа, ама после ще си изядеш
обяда... И така...
|
|
|
|
|
Средата на юни, 1988 г., учебната година завършва с четиридневна
екскурзия до София, Рилски манастир и Сандански...
|
|
|
|
|
Парадът на малките фигурки продължава. Днес те ще ви разкажат накратко за една голяма държава от близкото минало. 😄
|
|
|
|
|
Другари, ще си направя пионерска самокритика пред отряда. Досега само ви баламосвах с моите играчки. Пробутвах ви разни Детмагски ширпотреби и щприцован панаирджийски кич. Всъщност, ако се заровим в "особеностите на националната детска радост", почти във всеки социалистически дом имаше поне по една играчка, която не се изнася навън, а стои във витрина, наречена "секция" и с нея си играе не детето, а таткото. Детето знае, че някой ден като порасне и то ще си играе. Дотогава му я дават само да я подържи в ръце. У нас не сме имали секция, нито играчки, с ограничен достъп. Но имаше нещо, на което сам бях наложил строг пропусквателен режим, като някакви свети мощи. И с което днес не давам на децата си да играят. Магията - Железните войници от яйца...
|
|
|
|
|
Какво да ви разкажа. Тази игра сигурно съм я играл в периода 1988-1991. Бях много задобрял и като ходихме някъде по хижи или на море ги шашвах хората (и по-големи от мен) с бързото й нареждане. Просто , ако имаш бърза мисъл, добра логика, и добре смяташможеш да биеш всеки.
Играта май я играех или сам, или 2ма човека взимат по едно картонче и който нареди пръв е победител.
Ще видите , че дори имаше сгрешен отговор на листа с верни решения, та е поправено.
|
|
|
|
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|
