Хахахаа... Медунчо.
Играх Медунчо в една музикална пиеса на училищно тържество в киното. Нищо не помня от сюжета, само си спомням колко бях притеснена да не си объркам песничката и да не ми се спраска мечешкият костюм, който ми беше доста тесничък.
Още си спомням текста и си пея понякога с подобаващо дебел глас:

Медунчо ме наричат.
Тра-та-та, тра-та-та.
Децата ме обичат.
Тра-тата-та. Тра-тата-та.

Обичам да поспивам.
Тра-та-та, тра-та-та.
Медец да си похапвам.
Тра-тата-та. Тра-тата-та.

До края на седми клас едно момченце от по-малките не спря да ми вика Медунчо. А пиесата я играхме май в трети. 
Чудесен спомен. Благодаря!!! 

Каква хубава книжка, а я бях забравила! Благодаря ти!