Средата на юни, 1988 г., учебната година завършва с четиридневна
екскурзия до София, Рилски манастир и Сандански. Кои сме героите?
Шестокласници от Руското училище Антон Иванов в Шумен. Препълнен автобус
с два класа, 6а и ние 6б. Дълго 6 часово пътуване до София, която е
първият ни пристан. Много шум, игри и закачки в автобуса. Пристигаме
привечер в Сливница, където е уговорена първата нощувка. Засреща ни
лятна дъждовна буря. Влизаме в почивната станция, където дори има
телевизор и току що започва срещата на откриването на Европейското
първенство между отборите на ФРГ и Италия. Нас обаче бързо ни
разпределят по стаите, начеващият пубертет води до особен интерес между
момчетата и момичетата, които се групират на противоположни лагери и
започват номера по между им. На следващото утро сме отправени почти под
строй разбира се към мавзолея на Георги Димитров в София. Жълтите
паведа, даващите наряд на пост пред мавзолея, облечени в странни
униформи, лика на вожда, всичко това за нас, децата от провинцията беше
ново. След това нахлухме в храма Ал. Невски. Мнозина си накупиха
кръстчета за по 2 лв, които безмилостно бяха изтръгнати от вратовете на
децата, от учителките. И след това хвърлени назидателно в коша... Стана
следобед, нахвърлихме се на първата срещната машина за сладолед, но за
жалост се оказа плодов :( След това о щастие, пуснаха ни за два часа
свободно време в центъра! Не пропуснахме да наваксаме със сладоледа,
един съученик се похвали че е изял 7 сладоледа Но разбира се
гвоздеят на свободното време беше ЦУМ. Пълни щандове, с дефицитни за
провинцията стоки, как няма да си накупим неща?! Грабнах без да се
замисля чисто ново тесте в 52 карти и хилка за тенис на маса. В емоцията
си направих лоша сметка, след тези покупки ми останаха всичко на всичко
85 стотинки. А имахме още 2-3 дни екскурзия, и нямахме организирана
храна, всеки си купуваше каквото намери. Вечерта в полушоково състояние
отпътувах заедно с групата за Рилския манастир, където щяхме да
пренощуваме. Преди лягане ядох от останалата ми от път храна-хляб и
домат. Другарката ме видя и ме съжали, донесе си два кремвирша. Аз обаче
не ям месо и останаха неоползотворени. Огромна спалня, натръшкали сме
се 15 дънгалака. По едно време през нощта, о ад. Брутална гръмотевична
буря, с такива гръмотевици, каквито само в планината и само в долината
на Рилския манастир с неговата акустика могат да се чуят. На следващото
утро бях спасен, фурната край Манастира продава току що изпечен, бял,
дъхав хляб. Дадох 40 стотинки и осигурих яденето поне за два дни напред
😄 Потегляме към Сандански. Следобяд сме там, имаме свободно време
няколко часа. Всички драснаха по магазините, но аз седнах на една пейка
и прекарах времето там, до нея продаваха сладолед. Дадох си последните
38 ст. за шоколадов сладолед. По едно време един съученик идва срещу мен
и ми носи една голяма, дъхава пица. Казва "за теб я купих, нали нямаш
пари". Така ми се ядеше, но нали съм горд, казах "а не, мерси, не съм
гладен"...имах още от хляба си 😁 На следващия ден щяхме да си тръгваме, чакаха ни 12 часа път от Сандански до Шумен, щях да бъда спасен от гладна смърт.
|