Едни от най-бебешките ни играчки! Гумените животни - за лапане и чесане на венци без зъбки :))

По-късно тези играчки бяха участници в много детски игри - доста често не точно в собствената си роля :))) - бяха ту пътници и шофьори на колите и камионите, ту ученици в клас, на който Аз съм Другарката, ту майки и бащи ( по-едричките) и техните деца  - дребосъците... 🙂

Здравейте отново.

След по-задълбочено тършуване из апартамента на родителите ми се натъкнах на малко предмети от бита от средата на 70-те до средата на 80-те. Представям ви ги с кратки коментари прикрепени към снимките. Ако някой смята , че мястото на някои снимки не е тук, има пълното право да свали снимката изреже каквото му е необходимо и прикрепи към подходяща тема с цел нейното обогатяване.

Започваме:

Снимка 1. Соц сламки, украшения за соц мелба, соц пластмасови чашки за кухнята или банята, обикновени спринцовки. Малко коментар за тях. Сламките бяха толкова тесни, че ако примерно пробваш боза да пиеш , направо ще ти се отще. Затова , когато в парка докато си играехме, един батко донесе от някъде 10-ина сламки западни с гоялм отвор и най-важното чупещи се, и даде на някои деца, когато му поисках една едничка да ми даде, се направи на интересен и не ми даде. Ударих му няколко молби, но останах много обиден от желанието на някой да те унижава безпричинно. Оттогава си замечтах за такава сламка да си имам вкъщи. Нямаше никъде по сладкарници и ресторанти. Май само от чужбина ги докарваха. Чашките бяха по скоро туристически, особено червената на бели точици, тя бе усилена. А иначе на дъното на жълтата има цена 0,35 ст. Джуджето е хартиено, изрязано отнякъде и лепнато. Един вид творчество , да си я направиш по-оригинална. Накрая спринцовките. Купвахме си ги от аптеките или пък при фелдшерката в училище , ако и поискаш 1-2 , някои ти даваха. Защо искахме ли? Ами, имаше една игра с тях. Освен да пръскаш с вода някой, като удряш отсечено с длан задната част. А пък играта беше като се изреже отвор отпред, а от вътрешната част се изрязва върга и тя става като тапа. Тапата се залага отпред и с друга здрава вътрешна част, отново с отсечен удар с длан под налягане се изстрелва "тапата".

Здравейте отново на всички приятели на сайта.

Попадна ми наскоро един албум запазен от татко ми, който е бил на неговия татко. Тогава дядо ми е бил на 21 години някъде. И къде мислите се е намирал... шляел се е по улиците или пък обикалял дискотеките ... шегичка неуместна, бил е в казармата. И какъв по-голям късмет от това да попаднеш в казармата в такъв кървав исторически момент 1941-1944. Естествено, България не взима участие във войната в началото и гледа максимално да лавира между двата лагера, така че да угоди ан всекиго, но да не дава жертви. Особено след националните трагедиите от 1912-1918 г. И както винаги се получава от два стола та на земята. Към днешна дата нещата са свръх изродени след 50 години комунизъм и 20 години политически хаос и невиждана наглост в корумпирането... Как сме с нашите съседи , мисля всеки знае, всеки знае с какво помагат посолствата ни в чужбина на всеки българин - демек с апатия и безхаберие... и всичко това има една основна причина - липсва уважението между хората, а за сметка на това от 50 години страх, доноси и подмолност , хората се превърнаха в Еманация на лицемерието и демагогията, и грозния простоват популизъм... и 2рото гибелно нещо, което липсва - това е любовта към родината и родното място... изчезнали са примерите за борба с много усилия, почтеност и труд за насъщния си, а напротив демонстрира се свръх лукс от хора с основно образование, без всякакъв морал, свян и угризение на съвестта...

Но дотук.. Сега за албума на България, който го публикувам с цел всеки да погледне своето родно място от преди близо 70 години... да видите как е направен самия албум (художествено изпълнен, и текстово премерен, без излишни думи и пропагадни слова на политици)... и да видите как подобно на албумите с лепенки с футболисти на италианците Панини (фирмата на братята Панини е основана 1961 г. в Модена), тук са използвали филателни марки с номера, за да се залепят на необходимото място... предполагам са се продавали по бутки с вестници или пощенските станции... примерно по 10-ина в пакет.

Това е... гледайте, преценявайте и съдете за този албум...