Преди около седмица от света си отиде Фьодор Хитрук. Всъщност на достойната възраст от цели 95 години. Той беше автор, аниматор, режисьор на множество „мултики", но със сигурност ще бъде запомнен с трите анимационни филма за „Мечо Пух" (иначе казано Винни-Пух). Мечо Пух на Борис Заходер и Фьодор Хитрук е доста по-различен от интерпретацията на Дисни, също се различава, но и доближава до първоизточника. Във всеки случай, този Мечо Пух като образ (заедно с онзи създаден от Вера Славова в превода от 1978, но в по-малка степен) лично за мен е най-близкия.

Ние доста често се ползваме от този образ – ето така :):

И разбира се, да си припомним Винни-Пух

Честит имен ден на всички Анита!

Исках да ви поздравя с едноименния филм, но не стана!:)))

Бъдете щастливи!

Здравейте, пораснали дечица :)

Днес реших да се поразходя до съботния пазар за всякакви джунджурии и открих ето това:

...

Днес докато търсих играчките за елхата ...

Наближава Коледа и е време за коледните подаръци. Този път аз съм се подготвил отдалеч и тръсвам на вниманието на другарчетата си сканираната и обработена "Руски народни приказки" с чудесните илюстрации на Евгений Рачов. Тя отдавна беше в листата, но тъй като е много трудоемка, все не стигаше време за нея. Накрая се стегнах, подготвих и вече можете да я четете на воля (това донякъде обяснява и защо ес бави втората част на Черната техника). Тъй като книжката е обемна - 240 страници, реших да направя някои компромиси. Поствам само цветните илюстрации, а останалото - ще видите в pdf файла

Прочеее - приятни занимания!

Берингово Море

Тъй като обичам да си измислям разни фотоконкурси, ето още един. "Приказки пред обектива" е конкурс за снимка, която е уловила някоя история от детските ни книжки, само че"разказана" от съвременни "артисти". Ето първата фотоприказка от мен:

"Вечните Питър Пан и Уенди"

Ето какво намерих днес, докато подреждах книжата си у дома. Всеки от нас, момчета, докато е бил в казарма или военно училище е бил щастлив да получи такива картички, честитки от любими хора. Ето моите от две девойки, от тайфата, които се събирахме на село, ваканциите при баба и дядо - Жаклин и Юлия. Бяхме в една компания, и двете си падаха по мен, но аз бях някак сдържан в чувствата.

Тази история ми се случи преди няколко години.

Има неща, които са вътре в нас и ни отделят от света на детството. Те не са следствие на физиологични промени или натрупан житейски опит. Те са по-скоро промяна на мисленето. Децата в редица случаи не разсъждават като нас. Нямам предвид тяхната наивност, всички тези “детинщини" , които са характерни за детската им възраст. Ценното в детския начин на мислене е простичкото, без извъртания отношение към нещата около тях. Ето като в тази история

Приятел

В родния ми град има Дом за сираци (ДДЛРГ). Тогавашната директорка на Дома ми е съученичка и често по нейна молба правехме с няколко приятели малки услуги на Дома, когато имаше нужда от това. Покрай тия посещения станах познат с децата (...)

Мили другарчета, представям ви сценария за петдесет и втора серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!