Велосипед Балкан - закупен на 18.07.1973 в Сливен с документи - технически паспорт, два талона и фактура

Вчера гледах представлението "Пигмалион" с участието на Стефан Данаилов. Преди няколко години имах шанса да интервюирам големия актьор, а вчера и се снимах с него след спектакъла. И понеже той е един от героите на нашето детство, ми се иска да покажа снимката и на вас, приятели. Тази снимка (за разлика от други в сайта) не е детска, но пък е с един от хората, с чийто филми, тв постановки и новогодишни участия, сме израснали, нали така, мили другарчета.

ПОКАНА ЗА ПРЕМИЕРА

Мина 15 септември, да си приготвим чантата:

Отново е 15 септември, отново хлапетата - вече нашите деца с букети и нови чанти отиват на училище. Днес е чудесен ден да си спомним за нашето училище. И така - от мен картинките, от вас - спомените 🙂

Мили другарчета, представям ви сценария за петдесет и осма серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Един есенен ден в нашия клас се появи ново момиче. Тя имаше дълги, черни плитки, в странно блестящо и черно, от онова черно-синкаво, с което описват в приключенските романи косите на индианките; с "тежки" плитки, завършващи с бели, едри "джувки". Панделките (джувки) бяха изкусно вързани, почти съвършени. Беше облечена в редовата престилка, с прилежно изгладена якичка, е, наистина леко разкривена на една страна, което всъщност би било подозрително за всеки "шерлок-холмовец". Толкова добре изгладена якичка, защита с бели конци… Спомням си, имаше дълги мигли и се движеше странно. Седна на най-задния чин и през цялото време се опитваше да не се разсмее. Много странно се държаха и момчетата, и момичетата от нашия клас към "новото попълнение". Момчетата и отстъпваха място, дори правеха онзи жест, научен от приключенските филми, плавен жест, казващ: "воала" или още по-странно: тупаха я по гърба. Момичетата пък едва сдържаха кикота си и чат-пат, придърпваха и поправяха престилката и. Но всички те наблюдаваха с нескрито любопитство и удоволствие...

БЕЛ. Авторът на статията не е доволен от това как се "получи", но това няма значение... Все пак е важна историята, а не неговите - съвременни - представи за "литературни" стойности! :)