🎶

Този юнак тук пък си има Максимка. Майка му го кара да свири на пиано, а него друго го влече.

Тук вече радиото му е сглобено и свири.

Иииииии!!! А от сглобеното радио се чуваше: "Авроора раа ра ра рааааа..."

Mного готина колекция имаш!

Ех, аз имам запазено само Электрон М. Някъде имам останал един полски радиоконструктор, който беше по-голям от тези джобните и работеше с две 4.5 волтови батерии.
А за любителите на тези апарати ще кажа, че в Ловеч има музей, в който едната изложбена зала е само със стари радиопарати 🙂

И из си спомням за първия Юность и Яцек.1968/69 Какво удоволствие беше да вървиш и слушаш музука. Много ми беше криво от 15.30 като пускаха турската програма по радио Шумен.

В осми клас през 1970 вече имах ВЕФ 12 със заветните 13м. Цяло лято чуках щаги. На двойните даваха по 2ст. Успях да спечеля 64 лв. Но от мокренето /щайгите се киснат във вода/ и ударите с чука пръстите ми набраха и трябваше да прекратя. Баща ми ми помогна. От "въртене" търсене и търсене на станции, на ВеФа му се износи зъбното колело на променливие кондензатор. Но се справих с един поялник заточен с формата на зъбите. Не пропусках Метронома вечер от 5,15 и сутрин повторението от 9,15. Тогава се чуваше по чисто. В неделя през лятото редовно излизахме с приятели из балкана да търим места в доловете да не могат да заглушават Свободна Европа. Имах тетрадка, пишех си сътавите, имената, песните итн. След година две вече имах и касетофон. Какъв мерак беше да си купиш касета от Кореком TDK. Беше върха. През 1977 си купих дек Tehniks DBX Помня от сутринта обикалях централния кореком в София. Влака беше ме изтърси в 6.30. Какъв късмет имах, че се измъкнах от тайните, които ме следяха няколко чсаса. Добре, че имаше навалица от зяпачи около 11 часа. Отскубнах се в навалицата и бегом на гарата. До 19.20 гушках кашона завит във вестник. Не знам, как ми се размина да не ме гепят. Не съм осъзнавал, какво е можело да ми се случи. ......Сега ме побиват тръпки! Още си го пазя!

Имах Звездочка, Юность и латвийския радиоконструктор Jura, произведен от VEF. Звездочката беше съвсем лесна, трябваше да се запоят четири кабела - на високоговорителя и на клемата за 9V батерия 6F22 ("Крона ВЦ"). С Юность и Jura нещата вече бяха по-сериозни - там трябваше да се монтират всички елементи върху готовата платка, да се направят настройки - т.е. да се извърши цялостен монтаж. Но вече се бях запалил доста, впоследствие почнах сам да си правя платки от фолиран гетинакс, върху който свързването се рисуваше с асфалтов лак, и след това платката се обработваше с железен трихлорид, а дупките за крачетата на елементите се пробиваха с 12V бормашинка PIKO. Най-голямото ми постижение (с помощ ма по-опитни "колеги" от радиокръжока, бе PAL декодер за Електрон 714Д, за да може да се гледа Белград цветно! Беше голямо чудо- това нешо проработи! Впоследствие зарязах това хоби, но навиците ми помогнаха в това, че мога сам да си асемблирам компютри, слава Богу там няма поялници, тиноли и колофони- всичко е plug and play - по-лесно от "Звездочка" :)



Miro, наоправо си беше рисковано да пазаруваш от Корекома тогава - като криминален филм! После някой да ми говори, че през социализЪма било хубаво.... Ей това Sony CRF-230, подарък от чичо ми, който е работил в Япония, завинаги погреба комунистическите идеи в моята тийнейдрърска душа- на къси вълни тогава можеше да се чуе истината: