|
Имам много ярки ранни спомени и през целия си живот се връщам към тях с огромно удоволствие, каквото ми доставят малко неща.Странното е, че колкото повече напредва животът ми, толкова по-лесно забравям близки във времето събития. Детските ми спомени, обаче си остават все така свежи и скъпи за мен.
Особено свидни са ми спомените, свързани с грамофона и плочите. Много песни са специални за мен – както и техните изпълнители – Иръпшън и Уан уей тикет са ми много любими, както и Гумбай денс бенд, Сарагоса бенд. От българските групи и певци – Трамвай номер пет и Васко Найденов са свързани с чудесни спомени за танци и пеене с цяло гърло – Шаразан беше моята и на татко песен. Но много специални са ми Кукери и един техен албум с кавъри на популярни песни от 1983 година. Бях обсебена от него – всеки ден го слушах с часове. Била съм на пет години, когато почина дядо ми. Майка и татко ме гледаха сами, тъй като баба и дядо си отидоха преди да порастна. Имам предвид родителите на баща ми – тези на майка ми бяха надалеч и затова винаги ми е липсвал контакта с тях. Всеки ден след смъртта на дядо родителите ми ходеха на гробищата и ме оставяха в къщи. Бях чувствително дете и не понасях да бъда оставяна сама, дори и като по-голяма. Единственият начин да ме успокоят беше да ми пуснат грамофона с тази плоча и така тръгваха. За съжаление се случваше плочата да прескочи и да спре и тогава ...... истерия и половина.... Запазила съм спомен, че обичах целия албум, но имах най-любима песен. След няколко години, обаче тази плоча изчезна и аз все преравях десетките ни или дори стотици други в опити да я открия и да я изслушам отново.... може би винаги съм търсила тази сигурност и това усещане на уют, с които свързвам ранното си детство и музиката. Така и не успях да намеря плочата. По-късно в интернет ерата прерових всички фри пространства в дълги и често ползотворни опити да сглобя целия пъстър музикален калейдоскоп на моя живот до момента. Няколко песни и групи все ми убягваха.... така че се чудех дали не са някакъв странен плод на фантазията ми. Много ми беше криво за Кукери – успях да намеря само една тяхна песен, и то песен, която не ми беше позната. И така до днес..... Благодарение на моя батко, който ме е захранил с музика сигурно от първия момент, в който са ме донесли у дома като ревящо вързопче.... сега аз имам моя албум и моята песен. Името й е „Чакай ме". Установих, че съм знаела текста наизуст и съм възприемала по много интуитивен начин красотата и смисъла му. На първо слушане след повече от 27 години, аз си го спомних почти целия и за мен той все така беше вълшебен. Затворих очи, заслушах се в успокояващо припукващия звук на стария запис и станах пак малкото къдраво детенце, което не иска музиката да спре...
Животът е труден за всички ни понякога. Слава богу на мен досега ми е спестено най-тежкото- загубата на любими хора. Не, пак се отвличам.... Имах предвид, че въпреки трудностите и калта, в които се оказваме затънали понякога, такива моменти като този, който изпитах днес си заслужават чакането и търпението. Искам, искам с цялата си душа да напиша, понеже някои неща са по-лесни за писане, отколкото за казване – аз съм един щастлив 32 годишен човек в този момент, благодарение на магията на една песен , която ме върна много години назад. Благодарение и на един специален човек, който ми я подари тогава и ми я върна днес...Това е моят по-голям брат, моят батко. Благодаря, че те имам в живота си! Бих искала да ти кажа нещо много по-силно и хубаво, но понякога няма нужда от много думи.... това е един от уроците, на които ме научи времето. А твоите уроци - те никога не са били уроци – ти просто по много начини си оставил своя отпечатък в мен. И повярвай ми – годините минават, а аз все повече разбирам, че те са нещата, които най-много харесвам в себе си...
Kукери – „ Чакай ме"
Казват, че времето бързо лети
за двама ни все е така.
Сега си далече, аз бързам към теб
във времето свивам крила.
Може би чакаш с протегнати длани,
може би трудно заспиваш сама –
мой спомен, надежда, мечта...
Чакай ме във труден час,
чакай ме, мисли за нас...
В топлите длани пази любовта ни!
Чакай ме и вярвай в мен,
чакай ме във слънчев ден!
Ще се завърна отново при теб!
И двамата с тебе ръка за ръка
ще бродим сами из града...
Дали ще открием спасителен бряг?
Или ще е вечна нощта?
Може би дълго ще търсим посока,
нашта щастлива , далечна звезда –
мой спомен, надежда, мечта...
|
