ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ ПОНЕ ДО КРАЯ НА ОНЯ МАРТ ПРЕЗ 1982 НЕ ХОДЕХ, А ХВЪРЧАХ... А ТОЧНО НА 17 МАРТ, ЧАС ПРЕДИ МАЧА С ЛИВЪРПУЛ ПОЧТИ СЕ ОПИТАХ ДА ХОДЯ ПО ВОДА...
НЕ ЗНАМ ЗАЩО, НО В ЕЛЕНА НЯМАШЕ ТОК... БЯХ ПОЧТИ СИГУРЕН,ЧЕ ЩЕ ГО ПУСНАТ, НО ВНЕЗАПНО РЕШИХ, ЧЕ ЩЕ СИ ОТИДА В КОНСТАНТИН И ТАМ ЩЕ ГЛЕДАМ МАЧА...ПРИ ТОВА ГО РЕШИХ ,КОГАТО ДО ПОСЛЕДНИЯ АВТОБУС ОСТАВАХА ПО-МАЛКО ОТ 10 МИНУТИ...ИЗНЕСОХ СЕ НА БЕГОМ КЪМ АВТОГАРАТА ПО НАЙ-ПРЕКИЯ ПЪТ - ПО СТАРИТЕ КАЛДЪРЪМЕНИ УЛИЧКИ И ПЪТЕКАТА КЪМ РЕКАТА...КОГАТО ОБАЧЕ СТИГНАХ ДО МЯСТОТО, КЪДЕТО ИНАЧЕ ПРЕЗ РЕКАТА СЕ МИНАВАШЕ ПО НЯКОЛКО НАРЕДЕНИ КАМЪКА ОТКРИХ, ЧЕ ТЕ ИЗОБЩО НЕ СЕ ВИЖДАТ...РЕКАТА БЕШЕ ПРИДОШЛА ЗАРАДИ СТОПИЛИЯ СЕ ПОЧТИ ИЗЦЯЛО СНЯГ...ОСТАВАХА МИНУТА-ДВЕ ДО АВТОБУСА И АЗ НАГАЗИХ В СТУДЕНАТА ВОДА НА ЕЛЕНСКИЯ РУБИКОН...ПО ЕДНО ВРЕМЕ И ДО НАД КОЛЕНЕТЕ...КАТО СЕ КАЧИХ В "ЧАВДАР"а ВОДАТА ОЩЕ ТЕЧЕШЕ ОТ КРАЧОЛИТЕ НА СИНИЯ УЧЕНИЧЕСКИ ПАНТАЛОН...
РЕДОВНИТЕ 90 МИНУТИ ГЛЕДАХМЕ САМО С ТАТКО, НО ПО ВРЕМЕ НА ПРОДЪЛЖЕНИЯТА У НАС СЕ СЪБРАХА ВСИЧКИ СТАРИ ЦЕСЕКИСТИ НА МАХАЛАТА...НЕ ГО БЯХА ПРАВИЛИ ОТ ЕДНИ СТАРИ ВРЕМЕНА,КОГАТО В МАХАЛАТА Е ИМАЛО ДВА ТЕЛЕВИЗОРА... ДОЛУ ГОРЕ ОТ МАЧОВЕТЕ ЦСКА-ИНТЕР ПРЕЗ 1967...ПУШЕХА ЗВЕРСКИ И ОТВОРИХ ВСИЧКИ ПРОЗОРЦИ... ПО ЕДНО ВРЕМЕ ОТКРИХ, ЧЕ ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ ГЛЕДА МАЧА ОЩЕ НАРОД ОТ УЛИЦАТА...КОЙТО МИНАЛ СЛУЧАЙНО ИЛИ ПЪК ДОШЪЛ НАРОЧНО,НО ВИДЯЛ ЧЕ ВЪТРЕ НЯМА МЯСТО...НЕЩАТА ИЗГЛЕЖДАХА СЮРРЕАЛИСТИЧНО...УЖ ГЛЕДАМЕ МАЧА ОТ ТЕЛЕВИЗОР, А ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е ВСЕ ЕДНО СИ НА СТАДИОНА...

Такива мачове се помнят, не само мача, ами и обстановката у дома нея вечер- аз- на дивана, баща ми на фотьойла, бай Христо - комшията, на табуретката- от другата страна на масичката, дъщеря му- леля Хариета зад нас- до нафтовата печка, сякаш беше студено нея вечер и май я бяхме запалили.И всички се дзверим като хипнотизирани в новия ни цветен ТВ- Електрон 714 Д, но не беше Дизел хи-хи. Бай Христо несъзнателно и нервно е стискал запалката си в джоба, докато мача беше 1-0 и в стаята се размириса на газ..странно как се помнят такива неща?! При 2-0 само какъв пас на Кольо Велков, типичен за него- мек, прецизен, тип' Платини" . Апропо мисля, че ЦСКА щеше да победи, даже ако съдията беше зачел редовния гол на Уилън с глава още в началото на първото полувреме. След центриране на Сами Лий от десния фланг на атаката им и меко отклоняване на Уилън от десния ъгъл на вратарското поле, топката задмина Велинов и се удари в десния стълб зад него- тя премина с почти целя си обем голлинията, Джони се обърна и хукна да я гони, що-годе се се докопа до нея с плонж и две ръце я извади иззад голлинията, но понеже беше още 4-5та минута от началото на мача съдията не се беше събудил и не видя редовния гол на Рони Уилън- това сякаш даде крила на наще и те взеха нещата в свои ръце. Та такива ми ти работи, Драги ми Смехурко :em_2:
П.П
Помня, че след туй Рони Морън ( това беше онзи намръщен, плешив дядо- облечен все с един анцунг и все крещящ нещо на фотбалерите), който стоеше винаги до Боб и самият Боб Пейсли- ядосани от отстраняването им, са се оплаквали от домакинските условия на мача в София-поне така писа "Работническо Дело" тогава...
П.П.П
Сякаш второто полувреме, към 70 та мин. Ливърпул останаха с 10 човека, след изгонване на Лауренсен, един висок, дръглив урунгел с брада, ама може и да греша..но едва ли.

А кой ли беше "..съдията, съдията....:em_1: "?


Лауренсън, а до него Боб Пейсли втори и Рони Морън- трети от ляво на дясно

Бат Митко, поредно великолепно дълбоко задушевно съпреживено словоизлияние...
Твоя разказ, толкова силно емоционално пресъздаден, само с отбелязване на тези велики моменти за българския отборен спорт, ме накара да се върна към един от първите си, макар и не в този масовачен вид, радостни мигове, отново с мач на ЦСКА...
Историята с моето заппалено гледане на футбол, подчертавам гледане, защото футбол се играеше до скъсване пред блока и в квартала и на училище и на село, и на лозе и на лагери... навсякъде, където имаше топка или се намереше нещо кръгло и поне двама човека, за да си направим едно мачле врата на врата, започна чак 1988 г.
Та поради ембаргото за футбол по ТВ, наложено от родителското тяло и единствения телевизор вкъщи, футбол започнах да гледам и се запалих чак на летен лагер по времето на евро 88... и то не за друго, ами отново поради тайнствеността и забраната която бе наложена и там, да не се гледат мачовете. Просто първата вечер с мач от Евро 88, влезнаха 20-ина момчета (примолили се) да гледат в столовата и след като вдигаха шум и коментираха, изгониха всички лапетии и повече нямахме право да гледаме и смущаваме възпитателите... обаче се изхитрихме 2-3ма и се промъкнахме в другата част на столовата, която бе празна вечерта към 9 часа и гледахме със затаен дъх продължението на мача... Така изтече почти целия турнир.
Та като се върнах от лагера, тъкмо бях изпуснал първия полуфинал Хол-ФРГ (вечерта когато пътувах), и у нас хванах втория СССР-италия (любимия отбор, защото бе съветски и в България бе предствяна като най-великата страна , а бяха с най-хубавите анимационни, песнички, и военни филми и т.н. световен хегемон...)... Направо си бе утопия, като гледам италианците са разполагали с виали и плеяда талантливи футболисти, но моя отбор спечели с два бързи гола един след друг и се класира...
На финала след това холандците ме сложиха на място като показаха технична, прагматична и с прекрасни изпълнители игра. Какво начало само да започна кариерата си на футболен запалянко от екрана с този мач... И мина се не мина малко време и дойде есента...
ЦСКА (тогава ЦФКА) и другите отбори започнаха европохода си... някъде по това време или следващия сезон, Милан преби левскарите (Витоша) с 5-2 в милано... докато ЦФКА мачкаше в европа.. Е, точно тези мачове бяха най-силното преживяване и то с каква категоричност червения отбор минаваше през опонентите си...
Отидоха Стоичков-Пенев-Костадинов да игрят на пролет, когато бяха и моите най-големи тръпки... паднаха се с някакви неизвестни холандци и на фона на славния Панатинайкос си бяха някакво дребно камъче по пътя на червената машина, но не щеш ли, точно май това ни изигра лоша шега, а пък и вероятно голямата зимна пауза (около 3 месеца) и занижаване на формата на отборите ни. Въпреки че направо ги развинтихме в първия мач на Българска армия, накрая на мача с един удар стана 2-1, което бе много неудобен турнирен резултат и дойде реванша...
Огромно вълнение, 1/4 финал реванш, толкова рядко достижим от българските отбори, червените бяха на една крачка от полуфинала, но въпреки това и личащото си превъзходство с млади и гладни за успехи талантливи лъвчета, като гореспоменатото трио в атака, защитата ни се изложи на два пъти и въобще първото полувреме врачанина Илия Вълов беше развинтен от удари отвсякъде - греди и прочие фучащо изстрели, и така резултата стана неочаквано 2-0 за домакините и мечтата за полуфинал се изпари... До момента, когато един защитник, към края на мача (десетина минути преди края) не върна топката силно към вратаря си, Стоичков се ориентира набързо я догони и прокара между краката на стража... 2-1.
След това дойдоха продължения. Нищо особено не бяха. И накрая предстоеше драмата с дузпите... Мача отиде след 23 часа и за едно дете си беше лукс в делничен ден да стои толкова до късно... а татко ми както никога ме остави да гледам, то нямаше и начин де (освен с бой да ме мръдне). На няколко пъти пъргавия ни вратар Вълов хвана ъгъла и за малко не спаси. Пенев, както никога, изпусна първата дузпа, като удари гредата, а той беше най-сигурния ни дузпаджия. Добре, че преди да изтекат 5-те изпълнения, Вълов все пак спаси 2-та или 3та дузпа на холандците, и така резултата преди последните 5-ти изпълнения бе 3 на 3, с по една изпусната дузпа...
За наште последната дузпа май я би Ицо и последен трябваше да бие един холандец. Засили се, шут и ... О, чудо, Вълов скочи в десния си ъгъл, но топката се закачи в крака му, под плонжа и дори не рикошира, а се задържа в краката му, където бе доста кално. Беше като някаква манна небесна... После всички му се хвърлиха, а вратаря ни, хвана калната топка и започна да я целува...
Какъв миг на триумф... каква драма... А как извиках и как радостен си отидох в детската да спя... Бе невероятно, ЦФКА отиде на полуфинал...
Сега като проверих... това, бат Митко, се е случило преди само 2 дни! представяш ли си твоя мач е бил на 17-ти март, а моя на 15-ти? Със само 7 години разлика... и поредни емоции за червените фенове.
В този европоход Стоичков бе машина и с решаващите си голове и особено "черешката на тортата" (прехвърлянето на Субисарета на славния Ноу камп на полуфинала), ми стана еталон за футболиста-перде и абсолютен лидер, незачитащ и не се стряскащ от никакви славни имена и традиции. Вкарваше на всеки и май стана и голмайстор на КНК за сезона 1988-89.
За съжаление, Бат Митко, видео с автентичен коментар от мача-реванш не съм виждал, но ако открия ще го приложа тук, за да усетите всички атмосферата и драмата на този мач в Керкраде... някъде из ниските земи на Северна Европа...

О, ПОМНЯТ СЕ...И ТЕ ПРАВЯТ НЕЩАТА В НАШИЯ САЙТ РАЗЛИЧНИ,СПЕЦИАЛНИ...

БАТЕ КОЛЬО ВЕЛКОВ...ИМАХ КЪСМЕТА ДА ГО СРЕЩНА ГОДИНИ СЛЕД ОНЯ МАЧ...НО НЕ МОЖАХ ДА ГОВОРЯ МНОГО С НЕГО, А МНОГО МИ СЕ ИСКАШЕ... БЕШЕ МНОГО ЕЛЕГАНТЕН ИГРАЧ... ВИРТУОЗЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ПРЕКИ СВОБОДНИ...

МИСЛЯ,ЧЕ ОНАЗИ ВЕЧЕР БЕШЕ ВАЖНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ И БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ...НЕ САМО ЗА ЦСКА...ЗАЩОТО ПОБЕДАТА НАД ЛИВЪРПУЛ БЕШЕ ПОБЕДА НА ДЖОНИ ВЕЛИНОВ ОТ РУСЕ, НА БАТЕ КОЛЬО ВЕЛКОВ ОТ ХАРМАНЛИ, НА ЗАГОРЦИТЕ БРАТЯ ДИМИТРОВИ, НА ЦЕЦО ЙОНЧЕВ ОТ ВРАЦА И Т.Н И Т.Н.

ЗА ЛАУРЕНСЪН - ДА, НО БЕШЕ ОТСТРАНЕН ПО ВРЕМЕ НА ПРОДЪЛЖЕНИЯТА...

ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В НАЧАЛОТО НА МАЧА - ТОЧНО ТАКА БЕШЕ...МОЖЕ БИ ТОПКАТА МИНА, А МОЖЕ БИ НЕ... ДЖОНИ ВЕЛИНОВ НЕ СЕ ЧУДЕШЕ ДАЛИ ЩЕ МИНЕ ИЛИ НЯМА...ТОВА РЕШИ НЕЩАТА...НЕ СЪМ ВИЖДАЛ КАДРИ С МОМЕНТА, НИТО СЪС СПАСЯВАНЕТО НА ВЕЛИНОВ НА ОНЯ УДАР ОТБЛИЗО С ГЛАВА...ИМА ЗАПАЗЕНИ ЕДНИ КАДРИ И СЕ ВЪРТЯТ НАВСЯКЪДЕ ВСЕ ТЕ...

БОЙСТЪР, ЗА МАЧОВЕТЕ ЦСКА СРЕЩУ РОДА...МАЛКО ДЕТАЙЛИ... В ПЪРВИЯ МАЧ ЦСКА ИГРА МНОГО СИЛНО,НО РОДА ИЗВАДИ НЯКАКЪВ МНОГО ДЕСТРУКТИВЕН ФУТБОЛ...С МНОГО НАРУШЕНИЯ, С МНОГО СИЛОВИ ЕДИНОБОРСТВА...НА РЕВАНША НАИСТИНА ИГРАХА НЕЩО СЪВСЕМ ДРУГО И ДВАТА ГОЛА,КОИТО ВКАРАХА,НАИСТИНА ИЗГЛЕЖДАХА МНОГО МАЛКО ЗА НАДМОЩИЕТО НА РОДА...ПРЕДИ ВЪПРОСНОТО ГОСТУВАНЕ В ХОЛАНДИЯ ОБАЧЕ В ЕДНО БЛОКЧЕ МИНИ ИНТЕРВЮТА СТОИЧКОВ БЕШЕ СМИГНАЛ И БЕШЕ КАЗАЛ НЕЩО ОТ СОРТА "СПОКОЙНО,ЩЕ ГИ ИЗДЕБНА..." КОЕТО И СТАНА...РАБОТАТА Е ТАМ, ЧЕ СЛЕД КАТО СЕ ДОКОПА ДА РАЗСЕЯНО ВЪРНАТАТА КЪМ ВРАТАРЯ ТОПКА НАШЕТО МОМЧЕ Я ОТИГРА ВСЕ ЕДНО НА МАЧ В МАХАЛАТА...ПРЕКАРА Я МЕЖДУ КРАКАТА НА ВРАТАРЯ ЯН НЕДЕБУРГ... ГОДИНИ СЛЕД ТОВА СЕ СДОБИХ С АВТОГРАФ ОТ ВЪПРОСНИЯ...

Бат Митко, твоята любов към този спорт, повлия на един от най-големите спортни сайта ТопСпорта и там някой върл фен на ЦСКА е прочел вълнуващата ти статия в НД и е сложил днес 17.03.2012 , 17.14 часа статията "Ливърпул - 30 години клиент на ЦСКА" от Михаил Савов. Като на челно място спеца Михаил Савов или някой от ТопСпорт е взел снимката от мача с таблото при края на мача (факт 11), като нарочно май са оставили знака на НД, но срещу снимка не пише нищо, т.е. сигурно смятат че там трябва да стои някой автор на снимката , а не сайта от където е взета...
Е, нищо, все пак с този факт се доказа какво влияние има Бат Митко , както и колко често се чете сайта НД. Не знам какво мислите вие... възможно са всякакви интерпретации на тази проява...
ПринтСкрийн към 17:50 часа.

Дори, статията е на ЧЕЛОТО към 17:50 часа!!! Ето и факта:

Бат Митко, виж още нещо: Подзаглавието в ТопСПорта е "Главоболие мъчи Стойчо преди митичния двубой с мърсисайдци", а ти в т.3 си писал точно за този любопитен момент около голмайстора... Абе, викам си и се чудя, този Михаил Савов , който се е подписал под статията на ТопСПорт, да не си ти нашия Бат Митко, а?! Чудя си се... просто... прекалено много съвпадения станаха.

ЪЪЪЪЪ... НИЩО ТАКОВА НЕ СЕ ДОКАЗВА...ПОВЕЧЕТО ОТ СНИМКИТЕ В СТАТИЯТА СА СКАНИРАНИ СНИМКИ ОТ НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО МНОГО ОТДАВНА СПИСАНИЕ ЦСКА...НЕ ЗАБЕЛЯЗАХ ДА ПИШЕ ИМЕТО НА ФОТОГРАФА...МОЖЕ БИ НАЙ-ХУБАВАТА СНИМКА БЕШЕ ИЗЛЯЗЛА В СПИСАНИЕ ОТЕЧЕСТВО... БЕШЕ СНИМАН ДЖОНИ ВЕЛИНОВ В ПРЕГРЪДКА С ДЕЦАТА,КОИТО ГОНЕХА ТОПКАТА ИЗВЪН ИГРИЩЕТО...ОТ БАТ ДЖОНИ СЕ ВИЖДАХА САМО РЪКАВИЦИТЕ...ЯВНО КАДЪРА Е В ПЪРВИТЕ СЕКУНДИ СЛЕД КРАЯ НА МАЧА... ДЕЦАТА КОИТО СА СТОЕЛИ НА МЕТРИ ЗАД ВРАТАТА СА НАСКАЧАЛИ ВЪРХУ ГОЛЕМИЯ ВРАТАР...

НАВРЕМЕТО ИМАХ ТАЯ СНИМКА, НО ВЕЧЕ Я НЯМАМ И НЕ СЪМ Я ВИЖДАЛ ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ...

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ГЛАВОБОЛИЕТО НА СТОЙЧО МЛАДЕНОВ, ТОВА Е ОБЩО ВЗЕТО ИЗВЕСТНА ИСТОРИЯ...САМИЯТ ГЕРОЙ Я Е РАЗПРАВЯЛ ЧЕСТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ...НЕ Е НЯКАКВА ТАЙНА...

НЯКОИ ОТ ФАКТИТЕ ОКОЛО ЦСКА-ЛИВЪРПУЛ ГИ ИМА ВЪВ ВСЯКА СТАТИЯ ЗА ОНЕЗИ МАЧОВЕТЕ...ПО ВЕСТНИЦИ,СПИСАНИЯ, ИНТЕРНЕТ...

НЯКОИ НЕЩА В НАШАТА СТАТИЯ СА РАЗЛИЧНИ...НИЕ СМЕ НАШЕТО ДЕТСТВО...ПРИМЕРНО ЗАТОВА ИМАМЕ СНИМКА НА ДЖОНИ ВЕЛИНОВ С ДЕТЕ...НА СНИМКАТА ДЕТЕТО НЕ СЪМ АЗ,НЕ Е ДИЛБЕР ТАНАС,НЕ Е БОЙКО И Т.Н.,НО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ ЧЕ ТАМ СМЕ ВСИЧКИ НИЕ...

В ДРУГИТЕ СТАТИИ НЯМА ДА МИРИШЕ НА ГАЗ ЗА ЗАПАЛКИ,НЯМА ЦЯЛА МАХЛА ДА ГЛЕДА МАЧА ЗАЕДНО, НЯМА НЯКОЙ ДА ПРЕГАЗИ РЕКАТА, ЗА ДА НЕ ИЗПУСНЕ МАЧА...НЯМА ДА ИМА ИСТИНСКИ АВТОГРАФ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ...

Има и видеорепортаж от този мач, учудих се, че не сте го включили и него. Ето головете. http://vbox7.com/play:d4a4a754

Факти 6 и 10 за мен са си най-впечатляващи! Приятели bat_mitko, Дилбер Танас, boysta3, много живо и цветно сте писали, напишете още!

Дилбер Танас, вие голям лукс сте имали в къщи – цветен Телевизор...

Помня, че го гледах на стария „Огоньок", който сменихме едва когато уж дойде демокрацията - била съм на 14, но жените в къщи съвсем се бяхме взели насериозно - нашият ЦСКА и невъзмутимия Цветан Йончев... А татко - заклет Leвскар приемаше всички закачки с невъзмутимо спокойствие, значи оцени нашия отбор по достойнство. Същия ден, когато сте публикували материала, с колегите си спомнихме събитието, по случайност се бяхме събрали все Цесекари. Благoдаря за темата!

EEE...ТОЙ БАТЕ КОЛЬО ВЕЛКОВ БЕШЕ ОТ РЕДКИЯ ВИД ФУТБОЛИСТИ...МЕЖДУ ДРУГОТО,КОГАТО СТАНЕ ДУМА ЗА КОЛИТЕ ПО НАС, ВСЕ СЪПОСТАВЯМ С НАЛИЧНИЯ ПО ОНОВА ВРЕМЕ АВТОПАРК НА СЕЛО...С ЧЕРНИ И БЕЛИ НОМЕРА...ТА И ТАКЪВ ОСОБЕН ПОЛСКИ ФИАТ ИМАШЕ НА СЕЛО...САМО ЕДИН,НО ИМАШЕ... БЕШЕ НА КУМЕЦА ЧИЧО САВА...ФИАТ 125 Р - ОРАНЖЕВ... ЧИЧО САВА ИГРАЕШЕ В МЕСТНИЯ РУДАНОВСКИ, НО НЕ КОНСТРУКТИВЕН ХАЛФ КАТО ВЕЛКОВ, А ДЕСТРУКТИВЕН - КАТО ДЖЕНТИЛЕ...ИЛИ КАТО ГОШО ИЛИЕВ - МАЙКЪЛА...

ЙОГИ...ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ОТ 17.03.1982 ИМА ЗАПАЗЕНИ КАДРИ НА ДВАТА ГОЛА И ОКОЛО МИНУТА СМЕСЕНИ СЛЕД КРАЯ НА МАЧА... В СТАТИЯТА ИМА ПОЧТИ ВСИЧКО - БЕЗ ПЪРВИЯ ГОЛ...ОДАТА НА РАДОСТТА ТРЪГВА В ШАПКАТА НА СТАТИЯТА, А ВТОРИЯ ГОЛ Е ВЪВ НОМЕР 17...ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СПАСЯВАНИЯТА НА ВЕЛИНОВ ЛИПСВАТ...ИЛИ ПОНЕ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО НЯМА ШИРОК ИЛИ ПЪЛЕН ЗАПИС ОТ МАЧА...

ДОБРЕЕЕЕ...ОЩЕ СЛУЧКИ ПОКРАЙ МАЧА...

ТАТКО СЕ КАНЕШЕ ДА ИДЕМ В СОФИЯ НА МАЧ ПЪРВО ПРЕЗ 1974...НА ЦСКА -БАЙЕРН...ИМАХМЕ БИЛЕТИ, НО НЕЩО СТАНА...И С БИЛЕТИТЕ ОТИДЕ ЧИЧО МИЛЧО...ТАТКОВ БРАТОВЧЕД... ЖИВЕЕШЕ В СЪСЕДНАТА КЪЩА ДО НАС...МНОГО НИ Е РАЗПРАВЯЛ СЛЕД ТОВА...

КОГАТО БЕШЕ ИЗТЕГЛЕН ЖРЕБИЯ ЗА ЧЕТВЪРТФИНАЛА И СЕ ПАДНА ЛИВЪРПУЛ СЪЩО СЕ ГОВОРЕШЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИДЕМ,НО..."АМА НАЛИ АЗ СЪМ НА РАБОТААААА....ПЪК ТИ СИ НА УЧИЛИЩЕЕЕЕЕЕ..." ТАТКО И ДО ДНЕС Е ЗАПАЛЯНКО И АРТИСВА,НО НЕ Е МНОГО ХАЗАРТЕН ТИП...

В ДЕНЯ СЛЕД МАЧА ХОДЕХ ИЗ УЧИЛИЩЕ С ШАЛ (... ДА,ДА...СЪЩИЯ ОТ СНИМКАТА В СТАТИЯТА...)ВЪРХУ УНИФОРМАТА...ПО ПРИНЦИП ТОВА СЕ БРОЕШЕ ЗА НАРУШЕНИЕ, НО В СЛУЧАЯ МИНАХ МЕТЪР, ЗАЩОТО ТО НЕ БИЛО ШАЛЧЕ, А...МАРТЕНИЦА...

СЛЕД ОКОЛО СЕДМИЦА В "ЮМАНИТЕ"(...РАЗПРАВЯЛ СЪМ...ОРГАН НА ФРЕНСКАТА КОМПАРТИЯ...ИМАШЕ ГО ПО РЕПОВЕТЕ ПРЕЗ 70те-80те...НАЙ-НАПРЕД КОМИКСИ С ПИФ ВИДЯХ ТАМ...) ИЗЛЕЗЕ МЪНИЧКА СТАТИЯ ЗА МАЧА И АЗ БЯХ ПОМОЛИЛ МАДАМ ВЕЛЧЕВА ДА МИ Я ПРЕВЕДЕ В ЕДНО МЕЖДУЧАСИЕ СЛЕД ПОРЕДНИЯ ЧАС ПО ФРЕНСКИ...