... нейде в средните класове, събота сутрин(тогава учехме) имахме 3 часа трудово, замъкнах един портативен телевизор да гледаме ДоброУтро, и понеже келешите не почиват се обадихме в предаването, оттам - в ефир, поздравиха 6-7В клас на нащо даскало..., които дори в час следят предаването... долетя самата директорка да ни нахока лично, вероятно и тя следеше с интерес предаването...
Подобни нему и той ни възпитаваха по един цветен и ведър начин..

Бате Румене, приеми моите съболезнования за този твой толкова близък колега и приятел. Болката на Вас, колегите му от Националната телевизия, е разбираемо по-дълбока, пък и самия човек излъчваше една особена харизма на млад образован и възпитан човек с премерени изразни средства. Прави впечатление и екипа , който създаваше Добро утро, само ги погледнете: Сашо Авджиев, Емил Розов, Ричард Груев, Джони Пенков, Пенко Русев, ами че това са все чешити, зевзеци, на които постоянно им щрака пипето за някоя щуротия...
Моля те, бате Румене, след седмица или повече, когато събереш сили и се освободиш от тъгата, да ни напишеш на нас от махалата едно разказче за запознанството ти със Сашо, за Явор Цаков, който е родил идеята, за подбора на анимационните филмчета - Шнорхелите, а след това от 1989 г. и на СМърфовете, да разкажеш за Сашо дали го познаваш от преди това , от времето му в БНР и дали си го спомняш от там с негово предаване, и въобще как си го спомняш от първите му стъпки по коридорите на БТ. Кажи ни - как ти се стори той, на външен вид един млад, строен, с чувство за хумор ли беше, различаваше ли се от "масата" така да се каже водещи по БТ? Кажи ни и за Иван Балсамаджиев нещо, ако си го виждал там или пък си имал работа с него. Ще спомена само факта, че Иван е използван много в Детска редакция като глас - сещам се за гласа му в "Призраци в блока", в "Скрита камера" на някои от героите там, на един от героите в Смърфовете, отделно от това участва в един популярен филм - детски "Почти вълшебно приключение" и то с главната роля на вълшебника. За съжаление и той ни напусна преждевременно, като за зла участ и при него фаталния изход идва от коварната болест, с която той с много усилия се преборва... но само 5 години след това губи битката. Предполагам, че е бил чест гост в БТ през 80-те и сте го срещал често. Разкажете и за него някоя дума. Помните ли кои детски предавания е участвал... , предполагам, че едва ли можете да кажете къде е бил използван като глас, но поне ако се сещате да сте работил с него в някое предаване, ще бъде полезно и уважително да го споменем, като човек дал много на децата на България през 80те и 90те.
Благодаря Ви за включването.

ПП: Ще допълня само едни думи на Иван Балсамаджиев, с които завършва книгата си "Борбата със злото в МЕН" (1999) на задната корица:
"Чувствал ли си се някога недооценен?
Усещал ли си се поставен в хладилник?
Изпитвал ли си ужаса от това, че никога няма да се измъкнеш от злобата, омразата и завистта на себеподобните?
Намирал ли си се потънал в блато - тиня около теб... над теб...
Блъскал ли си с глава дъската отгоре ти, непозволяваща да изплуваш, върху която стоят на сухо онези, хванали се гуша за гуша, но любезно усмихнати съмишленици?!
Идвало ли ти е да...
...и на мен."

Виждате колко болка има в изречените думи от Иван, колко чувствителен по детски е бил, но стоически е приел суровостта на живота и "доброжелателността" на хората около него и висшето им лицемерие. Предполагам , че тази болка и обида е натрупана в периода на първата половина на 90те, защото явно е писал тези думи 1998 г., а това е доста сив период за културата ни и пренареждане на слоевете в живота ни...
Същите тези думи биха били казани от много от нашите талантливи творци, захвърлени през 90те от вниманието на държавата. Сашо също би изрекъл подобни слова... за периода си след 2002 г.
Лека им пръст и на двамата! Бог да ги прости.

Роки, така е. Но като каза настроение, аз бих допълнил: Няма по-голямо щастие от това да си първа смяна в петък и да чуеш звънеца (ръчно се биеше, беше по средата на стълбището на втория етаж, а сградата бе от началото на 20-ти век и вече е над 100 години, но традицията се спазваше, веднага след 1990 г. въведоха модерни поамериканчени електронни звънци... защо ли?! А иначе звънеца го биеше или някоя от чистачките, щот имаше и такива задължения или някой от учителската или някой домакин в училището, но знам че някои хлапета го дрънкаха в междучасието, като минаваха покрай него). Няма по-голям кеф от това да имаш свободни 2 дена и половина. Особена петък следобед, щот в събота я се ходи на село, я на лозе (демек другото село по другата родителска линия), и все ангажименти да с епомага някъде, е можеше зимно време да се ходи на ски..., а пък лятото се започваше яко футбол пред блока, особено в петук, когато блока не се беше изпразнил в събота... имаше особен вид пракинга пред блока, изпразваше се не само сутрин в делничните дни, но и съботните, а в неделя следобед всеки гледаше да си намери място... и беше задължително да си прибереш стачките, а и имаше доста покрити с плат соц-мобили. Кофтито на Добро утро е че беше чак до 10.00 , щот татко все бързьаше да излезнем към 9 часа най-късно. Така че с 300 зора изкръквахме поне за децкото , което бе около 9 , или малко преди, или малко след, вече ми се е изтрило като спомен.

Почивай в мир, чичо Сашо!

Помня "Добро Утро" с готините детски предавания, с уникалната колекция от будилници, събрана от цяла България (интересно какво ли е станало с нея) и с това, че първо от теб разбрах какво означава НЛО и много други интересни неща. Едно от малкото за мен интересни предавания, заради които с кеф ставах рано в събота!