Ако продължим поредицата, както каза mchukanov - "то ще си стане цял раздел УСЕЩАНИЯ", та... не издържах и ето резултата от обзелото ме, преди пет минути, яростно вдъхновение:

Звуците на детството са Олелеее, толкова много и различни, и в главата ми забиха лудо камбаните на Асамблеята, за които тук някъде имаше тема, после училищният звънец, а междучасието – търчащите по стълбите стотици детски крака, надпреварващи се да изскочат, колкото се може по-бързо на двора, детските викове в училищния двор. И пак Олелее, май тази тема трябва да се раздели на сектори! Ако се върнем сред природата, или в двора на старите къщи: Затворете всички очи и си спомнете първия звук! Портата! Затварянето на портата на двора, стъпките на дядо или на баба. Подрънкването на стадата, блеенето, мучането, звуците от оборите, подвикванията на овчарите, далечен кучешки лай… щурците, буболечките, кълвача, конските мухи - там някъде около някаква миризма, конския тропот и пак далечно цвилене, магарешкия рев, кукуригането на петела, брадвата на дърваря някъде на съседен баир, шумоленето на листата на дърветата в прегръдката на вятъра, затварянето на стар дървен прозорец, чието стъкло тихичко подрънква. Свирката на млековарката, а имаше и едни чайници, дето също свиреха, Водата, когато потичаше, хълцайки от чешмата, след като беше спряна за няколко часа. Пукането на изгорялата крушка (какво ли не помнят децата!) Тракането на педалите на балканчето, а ако пък сме запречили нещо - да дрънка по спиците! Каква врява се вдига! Тромбите! Кате, звукът от водната бомбичка, а? Разплис - навсякъде! Минаващите в небето самолети, а ръмженето на хеликоптер! Тичайте да му помахате, бързо! Звукът от съдрана фланелка! Хряс, А? Че кой не си е съдирал дрехите по клоните на дърветата?! А как шляпат сандалите, като се затичаш! Ами ако са мокри? Ах, току що съм се научила да размесвам тесте карти! Ей сега, ще се похваля пред гостите на баба (пак ще играят бридж) – пфррр! Туп-туп (така подравняваме картите). Звукът на изкипяващото кафе за гостите и разбира се звука на порцелана. Аз май, ще ви оставя да продължите, защото статията не бива да прераства в разказо-роман. Ваш ред е! Цвети, благодаря за прекрасния спомен с миризмите от детството.