Звуците на детството » Нашето детство

№1 от: Цветелина (11 март 2010 22:17)

Ще се побъркам, ви казвам. За мен звуците са свирене на щурци в летните вечери, кукуригане на петли рано сутрин, тиктакането на будилника по цял ден в стаята. С това толкова съм свикнала, че го възприемам като абсолютна тишина. Трябва специално да се заслушам, за да различа тиктакането на часовника.

--------------------

Още не знам каква искам да стана като порасна

№2 от: isi (11 март 2010 22:31)

Знаете ли за какво се сещам първо? Преди всички конкретни звуци от детството? Цветелина ме подсети - ТИШИНАТА на Детството ми! Да, да, беше тихо, да му се невиди! Въпреки виковете и смеха на децата отвън, въпреки упражненията на барабани на комшийчето, въпреки тиктакащите часовници, мощни будилници, часовници с кукувици, въпреки бухалките за тупане на килими, въпреки всички онези най-любими звуци на село - кукуригане, блеене, куткудякане (как се пише това, кога съм го писала скоро в буквалния му смисъл... :((( Въпреки всички звуци, които ще изброим... Беше ТИХО! И затова чувахме!
Аз наистина днес вече откачам от всички бучащи, шумящи, виещи, пиукащи уреди в къщите ни, по улиците ни, в офисите, в магазините, по нас самите, в чантите ни, на бюрата ни... Уредбите в домоветет ни са твърде мощни, звукът е стерео долби съраунд или нещо такова ... не мога вече да стоя и в кино залите... Всъщност лошото е, че сама съм си виновна за много от този шум и че в опит да оцелея сред него - свиквам...

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№3 от: Polgara (11 март 2010 22:42)

Иси, и аз първо за тишината се сетих, и то още при първото споменаване на звуците при миризмите yess

Когато чувах пърпоренето на трабантчето на татко още от площада, и тичах към терасата да го видя как пъпли нагоре по баира... Абсолютно си беше тихо, чак ехтеше всеки отделен звук, ето това е звукът на детството ми - ехото... Далече стигаше, я сега да се опита някоя майка да извика на детето от балкона си, и то да я чуе от през две улици - да, ама не! Нали има телефон за това, колкото може по-пиукащ, че иначе има сериозна опасност да не го чуе...

№4 от: mia.yaneva (12 март 2010 01:49)

Иси с тишината ме подсети, че моите звуци от детството като си затворя очите са шум - тоест ДЕТСКИ ГЛЪЧ! През прозореца се чуваха виковете на моите приятели, нашият глъч като бяхме по цял ден на двора, наистина майките ни, които ни викаха за обяд и вечеря, моята приятелка, която през двора от съседния блок сутрин ме викаше за пазар - за хляб и мляко. И май това - детски глъч! Смях, красъци и вечни спорове и дълги философски дискусии до тъмно в двора.

П.П. Полгара, подсетих се, че лятото често виждам една жена от 19 етаж на съседния блок да вика долу сина си от градинката! Точно като нашите майки едно време. Все се чудя той как чува, но чува и тя си вика и си разговарят...

№5 от: anni (12 март 2010 08:09)

Аз ще добавя жуженето на пчелите, които все пъдехме от чешмата, бръмченето на едни буболечки, бог знае как се казваха - ловяхме ги вечер с метли и сутрин с тях хранехме кокошките. Бибитката на трабанчето на Крум яйчаря, който в неделните дни събираше яйцата и ги преглеждаше за големина през едно кръгло нещо. Ама и трабанчето си го биваше, знаеше го цялото село, а децата го чакаха с нетърпение, абе много интересен тоя Крум.
Най-чакания звук - скръцването на портата. Всяка порта си има собствен глас, нашата не че скърцаше, но ни говореше по свой си начин, че идват мама и татко и пак ми носят списанията и писмата от пощата, или някоя детска главица ме вика за игра.
Ех, че хубава тема, то няма свършване.

--------------------

"Я люблю это время, безнадеждно люблю..."

№6 от: Зико (12 март 2010 09:22)

Чановете на козето стадо, хлопатарките на овцете, "мууууу"-то излизащите и прибиращите се от паша крави, звъна на училищния звънец (оня механичния дето го биеше една лелка като имаше проблем с другия), приглушеното бучене на автобуса в снега, свиркането с уста на нашите (всяко семейство си имаше собствен сигнал) с които ме викаха да се прибирам за вечеря, ромонът на водата по речните камъни, водопадът, рееща се чучулига, гугууу-гу на гугтката кацнала на антената, чирикането на врабчетата, коооо-коко-коооооо самодоволно мълвят кокошките, кррр-кът-кът-кът-кът-кът-кът вика ги петела намерил нещо за хапване, пуйките и те "клокочат" в някой съседен двор, ааааааа-а-ааа-аааааааа-аа-а-а-а-ааааа-аа реве някое магаре завързано с кол на поляната, уиии-уи-уиииии квичат прасета, жабите в реката, шурците вечер...

Иси, права си, понякога ми иде да го метна от прозореца проклетия компютър, че ми къса нервите с тия вентилатори. И цялата друга гюрултия наоколо... 🥱

№7 от: Цонка (12 март 2010 10:03)

Тишината с тиктакащият сред нея часовник е най-мощният звук, който помня от детството. А понякога я украсяваше и допълваше звука на цигулката от горния етаж, опияняващ в мрачния дъждовен ден.
Не мога да не отдам чест и на звънеца на входната врата: три пъти - прибират се нашите, два пъти - за мен е - приятелките ми от входа, един път - дълго и пронизително - баба Елена от отсрещния апартамент.

№8 от: zori djunkova (12 март 2010 12:40)

Да, сега изведнъж всички звуци се появиха в главата ми. Аз като едно градско чедо прекарвах на село по един месец през лятната ваканция. И звуците на природата и селския двор са ми малко по далечни. Но това което чувам сега е пръщенето на грамофона преди да сложа иглата върху плочата ; пръщенето на радиото докато нагласиш радиостанцията ; и сякаш трамваите преди бяха по звънливи (или това е било просто защото е било по-тихо) ; свиркането на нашия сигнал под прозореца ; играта на федербал на големите, които не ни даваха да пипнем хилките ; сръдливия глас на съседката Кювлиева "От два до четири часа се пази тишина!" ; баба и мама които ме викаха през прозореца "Зорчеееее..." ; звънеца на Балканчето на моя приятел Косьо - на неговото колело се научих да карам, защото нямах свое ; цвърченето на пържещите се кюфтета в кухнята в събота за обяд ; звънеца за първия учебен час който чувам още на улицата пред вратата на училището, защото закъснявам.
Колко много още мога да продължавам... всеки звук се е запечатал в паметта ми - завинаги.

Предлагам една идея. Мисля че почти всички имат свой сигнал с който някога са се викали под балконите и прозорците. Да изсвирим тези наши приятели СИГНАЛИТЕ с уста и да ги запишем. Да ги пуснем тук, и когато искаш да чуеш как някой те вика от детството, просто си пускаш сигнала ...

№9 от: varban_praskov (12 март 2010 13:17)

Звуците на детството? Много са, ще се опитам да ги класифицирам някак:

СУТРИН ВКЪЩИ:

- натрапчивия в просъницата задължителен сигнал за детската приказка по радиото, както и началото на песента "Откак се е мила моя майно льо", ама не се сещам как се казваше рубриката.

- Свирката на чайника или на млековара- време е за закуска.

СЛЕД ТОВА- НА УЧИЛИЩЕ. А там:

- свирката на преподавателя по физическо за задължителната физзарядка,

- звънът на училищния звънец.

СЛЕД УЧИЛИЩЕ- обратно вкъщи. Там звуците са най- различни:

- тракането на чините и тиндижерите докато се готви за вечерта;

- звънът на звънеца (ама не като днешните- изчистени и мелодични тонове, а бруталното: "Зъррррррр")

- телефонът;

- шумът от улицата, безконечните караници на Леля Тошка (за която писах в друга тема) с децата, или с някой съсед; пърпоренето на някой "Трабант", "Вартбург" или "Москвич" и задължителното разработване на двигателя на "ЗАЗ"ката на чичо Щерю (как пък толкоз години не се разработи този двигател, не знам. Ама сега като си мисля май това беше бягството му от "женското царство" в тях- жена, тъща, балдъза, дъщеря... )

СЛЕДОБЕД И ВЕЧЕР:

- виковете на майки и баби, които викаха децата първо за следобедната филийка, привечер- и за прибиране;

- началото на вечерната програма по Първа програма

- песничката на Сънчо

- заставката на новините по Първа програма, а в петък- на програма "Время"

- заставката на "Студио Х"

И на следващия ден- пак.

Струваше ми се безкрайно, а пък то...

№10 от: dani (12 март 2010 13:59)

Значи: помним всички тези звуци, защото са се чували много изразително на фона на общата тишина.

Тишината на български филм по телевизията, в който няма съпътстваща действието музика, та чак ти се струва, че артистите са влезли в стаята ти.

Тишината на замлъкналото училище, на фона на която се чува монотонния глас на математичката:" И така, ако единият автомобил се движи от Варна за София със скорост 50 километра в час, а другият автомобил..."

Тишината на "най-оживеното" градско шосе в малкия град, когато чуваш звука на задаващия се автомобил още от появата му на хоризонта и със затворени очи можеш да познаеш лада ли е или москвич.

Тишината в читалнята на градската библиотека, където си отишъл да се поразровиш в томовете на Иван Вазов по поръчение на учителката по литература. Чуваш как читателят в дъното прелиства страниците на някоя енциклопедия и дори чуваш как наблюдаващата ви отпред библиотекарка повдига клепачи за да види дали все пак някой не прави нещо нередно.

Тишината на съботния зимен следобяд. Стоиш в градския парк и чуваш как птичето подскача от едното клонче на елхата върху другото. Чуваш как скърца снегът под обувките на минаващия доста далеч от теб човек. Чуваш дори пулса на сърцето си, затоплено от дебелото ти палтенце и невероятната зимна красота.

И още, и още... За да помним звуците, трябва тишина. А напоследък именно тя липсва така осезателно.

--------------------

Тя го попита къде живее.
— Втората надясно — обясни Питър — и после все направо до сутринта.
— Какъв смешен адрес!
"Питър Пан" Дж. М. Бари

№11 от: катя милушева (12 март 2010 15:05)

Dani, прав си, липсва тишина, за да усетиш красотата на отделните звуци! Как да чуеш пращенето на грамофона, от който слушаш приказки, капчука, който шурти или капе навън, кукуригането на петела сутрин рано, славейчето преди разсъмване, когато от сутрин до вечер шума е невъобразим и ние сме оглушели за други звуци, освен за звуците на задъханото забързано ежедневие. Няма я детската глъчка навън, светът е зает от машини и тяхното пращене, громолене, тряскане и пр.

№12 от: Polgara (12 март 2010 15:12)

И морето се чуваше от почивната станция чак... То затова си и бяха "почивни" станциите тогава... Имам сериозното подозрение, че ако сега си намеря рапанче, и то ще предава на "строежна" честота, като типичен морски звук tup1

№13 от: Надя (12 март 2010 15:50)

Скоро в една друга тема, споменах за гласа на Мичмана, към него добавям на Вера Маринова и онзи говорител мисля Ламбев или Ламбрев се казваше, който озвучаваше всички документални филми.
Детския хор и фанфарната музика, при всяка манифестация.
Щурчето.
Мелодията на Бразди и Атлас.
Разбирасе и: "Надееееееееее, прибирай сееееееееее, ще вечерямеееееееее"
Звука на хрускащия сняг под краката ми и на бумтящата нафтова печка. И звънеца на входната врата, някаво подобие на камбанка, ама звънеше поне по няколко пъти на ден.
Сега, като звъни входната врата се стряскам:(

№14 от: anni (12 март 2010 17:52)

Сега се сетих за разбивалката на баба, която имаше един специалитет , на който му викаше дунапренова торта. Прави се с много яйца и царевично нишесте. Та яйцата се разбиваха задължително с тази разбивачка(никога с миксер) поне половин час. И още-звукът на дъжда по ламарината на къщата. А Дани много добре го каза-очарованието на звуците е в тишината.

--------------------

"Я люблю это время, безнадеждно люблю..."

№15 от: mia.yaneva (13 март 2010 14:29)

Тракането на алуминевите чинии в детската и в малката фабрика, дето ги правят до поликлиниката...

Звука на голямата машина за мелене на месо в месарницата...

Скърцането на люлките в парка...

№16 от: mchukanov (13 март 2010 14:35)

Ох, Мия, звукът от месомелачката почти винаги беше последван от аромата на пържени кюфтета - такова едно следобедно съботно усещане, лениво, чат пат отскачаш до кухнята, сгъваш филията, бухваш кюфте вътре и предоволно поемаш към кревата или дивана, където продължаваш да четеш за приключенията на Атос, който се беше окупирал в мазето на страноприемницата и унищожаваше запасите на кръчмаря... Еееех... hiphip

Аз ли не чух звукът от шамар тук, или още не са ни пляскали 😄 И респектиращото плющене на колана за панталони - големият учител, почти го докарваше на камшика на Индиана Джоунс. Като го споменах - музиката от този филм, както и всички звуци от "Междузвездни войни", оле, оле...

--------------------

"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов

№17 от: катя милушева (13 март 2010 15:16)

Звука от счупен порцелан и после....!
🙄 🙄

№18 от: Anakin Skywalker (13 март 2010 17:15)

🤣 хахахаха...(това за счупениоя порцелан)...
Ще добавя и шумът на вълните на плажа, пърпоренето на моторчето на рибарската лодка "Скитник" от Приморско с която ходехме на разходки до Китен, Перла и Маслен нос. Също и на риболовни излети yess

П.П. SIMPRA, ще кажа обаче че със сандали не се тича много добре затова за предпочитане са сините гуменки.
А помните ли един бисер на Вера Маринова "- Днес ледът е много хлъзгав..."
😄 , коментар по време на фигурно пързаляне от Олимпиадата в Калгари 88

--------------------

"Всички възрастни са били деца, но малцина си го спомнят"
Антоан дьо Сент Екзюпери

№19 от: mia.yaneva (13 март 2010 20:09)

* Звукът на тупалка на двора в неделя... Все някой тупа на лоста килими, пътеки, китеници...

* Виковете пролетно време на някой калайджия, калайджия...

№20 от: freja (15 март 2010 03:00)

А забелязвали ли сте, че горещите напитки имат един особен звук? Горещият чай и горещото мляко сутрин на закуска. Не знам къде първо ми е направило впечатление това - дали в предучилищната или на някоя почивна станция. В ресторанта на станцията сервитьорът се приближава с количката до всяка маса и пита кой какво ще пие, после взема съответният метален чайник и налива. И струйката на млякото пада в чашата с този особен горещ звук...