|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Здравейте приятели,
Открих ви най-накрая! Ура! Ето къде са останали безгрижните години от моя живот... а навсякъде ги търсих!
Когато усетих, че ги няма, първо погледнах в шкафа където пазя съкровищата си ...всичко беше там и старите снимки купувани от стрелбищата за 30ст. (първо бяха героите от "Междузвезни войни" а после и снимките на "Металика") изрезките от вестник "Средношколско знаме" с превода на най-новия сингъл "One" от предстоящия албум "...and justice for all" на най яката "капиталистическа" банда! Старите презаписвани касетки, на всяка от които с детски почерк бе изписано албум и година, няколко бележника, 2-3 детски любовни писма(от малко по късен период :D ), няколко контролни по математика, любимото ми класно по литература на което имам 5 и 1/2 заради това, че не знам как точно се използват запетайките (както се вижда ...така и не се научих) даже намерих и няколко от топчетата ми за игра ...всичко си беше там ...само любимите ми безгрижни години ги нямаше! Помислих че съм ги прибрал във някой от гардеробите със стари дрехи ...прерових и тях. Намерих си любимия "джинсов" гащеризон(сега му се казва - рипс) но ...и там ги нямаше! Зачудих се дали не съм ги свалил в мазето, но едва ли бих позволил на нещо толкова ценно да отиде в мазето! И все пак тях ги нямаше, а толкова ми липсваха! Успокоих се с това, че все ще изкочат от някъде и се гмурнах в света на възрастните!Този свят където не трябва да си лягаш след Сънчо, не е задължително да си изяждаш филията и можеш да стоиш навън до колкото си искаш.
И така неусетно порастнах!
...но защо ли всичко това вече не ми харесва - а преди толкова исках да съм възрастен ...да не трябва да решавам задачи от пустите сборници(докато децата навън играеха на всевъзможни игри), да не пиша преразкази и диктовки, и да не трябва да си оправям леглото веднага след ставане,и да не чувам всяка вечер познатия глас на мама от балкона "Ангелчооо прибирай се веднага!!!" на което дежурната ми реплика беше " ееее мамоо айде още 10минутки, виж никой още не се е прибрал"
"Работа, пари, пари, пари..." ...само това започнах да чувам отвсякъде! Никак не ми хареса! Не, това не е моят свят, не го харесвам този свят на хора, които мислят само за материалните неща! Не харесвам намръщените лица, с които се разминавам по улиците, не харесвам завистта, пошлата музика, мръсните улици, лъскавите коли, наглите тинейджъри, които нямат уважение към никого, стреса който уби мама, лошото възпитание на хора, които без да ме познават ми говорят на "колега", самозабравилите се политици и тоталното изпростяване...! Боже, дали и аз съм станал като тях! Сърдит и недоволен от всичко! Не, надявам се и се опитвам да отвръщам с усмивка на всяко намръщено лице, с добра дума на всяка ругатня която чувам, опитвам се да гледам на живота ведро и да оценявам малките и хубави неща, които задължително ти се случват всеки ден!
И тогава ги открих! Моите безгрижни години през цялото време са били тук при вас, където всичко си е по старому толкова уютно и пълно със спомени, ухания, близки до сърцето ми случки и толкова много усмивки!
Ето това е моят повод да се усмихна и да ви кажа, че истински се радвам, че ви има, че откакто открих вашето (надявам се от тук нататък да го наричам "нашето" детство) всяка статия, която прочитам ме хваща за гърлото, а очите ми се пълнят със сълзи! Сега (благодарение на вас) отново мога да се върна в онзи свят, където запустелия двор на съседната къща е непроходима джунгла, локвите образувани от спуканите водопроводи са огромни морета и в тях плуват корабчета - собственоръчно изработени от нас. Там където ходехме на лов за джанки и череши. И със "футбол" от 6.10лв. виртуозно чупехме стъклата на близкото училище ( не нарочно разбира се).
Та ето ме сега пред вас,едно хлапе обуто с кафяв джинсов гащеризон леко разчорлена коса и следи от филия с лютеница по детската муцунка! Стоя и гледам с блестящи очи как си играете в този пясъчник и въодушевено пристъпвам от крак на крак, чудейки се как да задам най-искренния си въпрос от толкова време насам:
"Хей здравейте, а може ли и аз да поиграя с вас?????"
|
- Последна редакция: 27-01-2010, 14:51
- Страницата е видяна: 5 504 пъти
- ID на статията: 2359
- Брой коментари: 39 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола. |
|
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|
Предишна страница Следваща страница Начало на страницата