Помня с какъв интерес и нетърпение разглеждах тези три заветни плика, които ми беше забранено да отварям, понеже не бях дорасъл да заслужа да видя какво има в тях. Много пъти любопитството ме караше предсрочно да опитам да ги отлепя, но винаги бивах спиран отвътре пред респекта към тях. Но последователно през 1983, 1985 и 1989 г. това най-после се случи по заслуги :) Наистина имаше съкровен момент, написаното в тях ме докосваше така силно, чувствах такава гордост че съм българин, такова задоволство, че живея в мир и няма войни, че съм расъл в щастливо поколение. И сега се просълзих, докато ги четох. Имаше нещо много красиво в това, че целият квартал го е грижа за теб, че не си син само на родителите си, а и на родината си, всички тези напътствия към правене на добро, възпитаване във висши ценности. Ето ги и тях:

Чавдарче:

"...Синята връзка, която от днес ще затрепти на бялата ти блузка означава нашата вяра, че и твоето детство ще премине под ведрото, синьо, мирно, родно небе. Помни, че да живееш в мир, загинаха много герои..."

Пионер:

"...Ние вярваме, че твоето детство ще бъде по-ведро от нашето. Няма да има пострадали и бомби, които да сеят ужаса на смъртта над изстрадали от робството народи. НО ВИНАГИ ЩЕ ИМА МЯСТО ЗА ПОДВИГ!..."

Комсомолец:

"...Ти беше малко, безпомощно бебе, а сега си човек, който търси своето място в живота. В деня на твоята зрялост прочети и нашите мисли, отправени през годините към теб. Ние искаме да знаеш, да помниш, че много умни, чудесни хора отдадоха живота си за твоя безоблачен ден. Направи толкова за твоите деца, колкото направихме ние за теб..."