"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Здравейте, пускам тази тема с надеждата още някой от тук присъстващите да ги жегне поне малък спомен за точно този тип кръжоци, като авиомоделизма, корабомоделизма, авто и ракетомоделизма. Преди малко гледах и филма Рицаря на бялата дама и с изненада, след като видях името на малката актриса Надя Милушева и след като чукнах в чичо Гугъл нейното име, разбрах, че и аз съм се оказал участник в една хубава идея като "Нашето детство" и именно Надя Милушева участва в този проект :)
Аз сьщо съм част от модераторския екип на подобен форум, пълен с много деца, но и хора, които си спомнят сините безметежни дни на детството и поддържат пламъка на този тип моделни спортове в България все още :) На всеки, който му е интересно, може да заповяда и да се върне в детските си години :)
Най-странното е, че открих тая статия в белоемигрантското руско списание "Опит" ("Опыт"), издание на руската детско-юношеска организация ОРЮР (организация на руските юноши разузнавачи). Бялата емиграция винаги е била "на нож" с това, което се върши в съветска Русия. Редакторите на сп. "Опит" явно доста са се впечатлили от статията от съветското списание "Огонек" (Ф. Вигдорова- авт.), за да я публикуват на страниците на своето списание. В следващите редове става въпрос за неща, които са известни на всяко дете, но кой знае защо, съвсем липсват в паметта на възрастните. Възрастните, които си поставят за цел да възпитават, да дават пример за поведение, да наставляват и да определят житейския път на подрастващите. Повод за статията е излязлата в СССР през 1940 г. книга на Аркадий Гайдар "Тимур и неговата команда" и по-точно въздействието й върху децата. (самият А. Гайдар е човек с доста печална биография, която тук няма да коментирам. Виж статията "Его имя носят детские учреждения") Надявам се да не ви дразни малко несъвременния стил на статията. Онова, което в нея е ценно, е актуално и сега.
За възрастния човек дворът е единствено последната част от пътя, която го отделя от входната врата на дома. За децата дворът е особен начин на живот, който не прилича нито на живота в училище, нито на отношенията в семейството. Дворът за децата е място с особени правила, особени привички, предаващи се от поколение на поколение неписани закони, с които всички деца се съобразяват. Нека дворът да е само кутийка с асфалтово дъно – без нито едно дръвце, с неприветливите стени и входове, но децата си имат тук любими потайни места...
Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в разгара си, после тръгваха да обикалят пистите наоколо и късно следобяд се качваха в стаята си, оставаха им още няколко дни, в които щяха да са заедно. Защото той живееше отделно от семейството си, вече половин година. Разбрах го случайно, една сутрин бях седнал на съседната маса и дочух какво си приказват. Както никога досега бяха разговорливи.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
