Влади, може би песента ти е непозната поради това, че не си... момиче... Аз я знаех от първи клас, ако не и от по-рано. Беше ми ужасно страховита песен. И едновременно с това много я обичах. Може да прозвучи откачено, но обичах да я пея и изобщо не бях единствената. Научих я от голямата си братовчедка, а аз на свой ред я предадох на приятелките си от блока, на някои съученички, както и на сестра си, разбира се. Всички бяхме страшно впечатлени, а най впечатлена остана баба вкъщи, която така се впечатли, че категорично и безусловно ни забрани да я пеем. Тъй че за пред нея тази песен я изключвахме от репертоара. Останехме ли без надзор обаче, си я пеехме и още как, и това продължи около 4-5 години. Във всеки случай, когато съм си съставяла тефтерчето с песни, не съм я включила, значи вече текстът ми се е губел. Но песента като песен (а и мелодия) никога не съм я забравяла. Впрочем винаги съм помнела идеално първия куплет. Само че при мен той завършваше така:

на масата операционна

лежеше мъничко дете.

Почти съм сигурна, че и други дребни разминавания има във вариантите, но като цяло историята е същата. В интерес на истината, от много време насам исках да открия пълния текст, но нямаше откъде. А сега тази статия ми го припомни. Много ти благодаря, kleopatra, наистина!

Заедно с тази песен, в нашия махленско-съученическо-братовчедски репертоар, имаше още една страховита песен. Само че и от нея не помня нищо, освен началото:

Попитат ли ме имам ли сестричка, | която да?(прегръщам/целувам)? с нежен??? | Сестричка имах аз като звездичка, | но разболя се малкото дете.

Някой да я помни случайно?

Иначе мисля, че тези песни са били по-популярни през 70-те и може би тогава са били съчинявани. От момичета. И изпълнявани пак от момичета. Или поне не познавам момче, което да ги е пяло.

Тази песен я знам от баба ми /или от сестра ми? /. Много се пееше вкъщи. Сцената, която се разиграва в нея ми се "явяваше" цветно направо. Най-страшно ми се виждаше това, че хирургът "работи", докато си говорят 🤪 . Текстът, с който я пеехме, се разминава с горния, но, както е писала Фрея, историята е същата.

А сестричката - като песен не ми е позната, но помня стихотворението, по-точно само тези два куплета:
"Недей ме пита имам ли сестричка
и днес къде е и каква била.
Сестричката ми бе като звездичка,
но малката звезда се разболя.
Умираше, отиваше си вече,
а беше рано, беше призори.
Умираше, а татко тихо рече,
че е далеч градът и нямаме пари..."
Много ми ставаше мъчно от това стихотворение...

Чувала съм и двете песни от по-големите момичетата. Спомням си, че изпитвах много непознато чувство на тъга, като слушах, как ги пеят и си мислех, колко са сериозни... А успях да открия втората в youtube, но нямам идея, кой я изпълнява.. А пък в един сайт, където имаше текста, пишеше, че е по стихотворение на Дамян Дамянов...

http://www.youtube.com/watch?v=KqKexkgwK2k

Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя.
Умираше,отиваше си вече!
А беше рано,беше призори.
Умираше!-а татко тихо рече
Градът далече, нямаме пари.
Не беше малко,нито бе голяма
Не бе познала селската река.
Тя знаеше да казва само "мама",
на всяко нещо казваше така.
Със тази дума тя зовеше всички,
и мен, и татко, всички по света.
Преди да склони сините очички
със мама назова дори смъртта.
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя!

marulka,
това е изпълнение на Бинка Добрева
http://vbox7.com/play:4732972d

Една кака ни я пееше тази песничка в детското отделение на болницата. Беше ми много тъжно и същевременно тайнствено и страшно, а и обстановката го допълваше- без мама и татко, инжекции, ала бала, неизвестност...

Marulka,поплаках си тайно на твоето стихче.

Сега си спомням си също, че същата кака, след като ни понаплашеше, ни пееше и една забавна песничка за Ани. Беше нещо от сорта на ......"ушите, сапунче не видели, О, Ани върни ми любовта...."

От песента за Ани си спомням нейните очи - кравешко големи, жабешко зелени.

😄 Всеки куплет на песента за Ани започваше с:
През месец май те срещнах мила Ани, Ани
и влюбих се във твоите... /очи, уши, коси, ръце, крака и т. н./
Аз си спомням за косите и ръцете:
"През месец май те срещнах мила Ани, Ани
и влюбих се във твоите коси.
Прави като клечки,
пълни с буболечки,
о мила, мила Аничка, здравей!
През месец май те срещнах мила Ани, Ани
и влюбих се във твоите ръце.
Дълги маникюри,
пълни с конфитюри,
о мила, мила Аничка, здравей!"

Благодаря за песента "Сестричка". Случайно попаднах на част от стихотворението, написано на измачкан лист от тетрадка. Децата ми го бяха преписали от тетрадка със стихове на майката на тяхна съученичка. Пазя го вече 15 години и не се надявах, че ще го прочета цялото. БЛАГОДАРЯ.

Извинявам се, че сега ви отговарям, но доста време отсъствах; да, песента е лагерна и я пеехме много, знам и доста други песнички; когато имам повече време, ще ги напиша, има ги в моя сайт,н о не знам дали мога да го публикувам.

и аз я знам тази песен- пеехме я на един лагер

А помните ли тези две песни?
Живял в чуден град султан на име Юстина.|2
могъщ и жесток владетел бил той,|
но имал два хубави сина. &nb
sp; |2


Големият син залюбил девойка в градчето.|2
И тяхната обич по-тъмна била |
от всички вълни на морето. |2

и т.н.
...............................

На бряг на Черно море
рибар си тъжно пее,
а вятърът безгрижно
тръстиката люлей!

Недей,недей рибарю
таз тъжна песен пя!
Недей,недей ти ветре
тръстиката люля!

Ето още две "романтични" лагерни песни, цели сапунки: 😄

Джоел

Живееше в щата Вирджиния

млад негър на име Джоел,

зъбите му бели алтъни,

а кожата мляко с кафе.

Пренасяше бали със захар,

изкарваше някой долар,

а вечер Джоел в кабарето

играеше бясно комар.

Видя го жената на лорда

и страстно се в него влюби

накара го някаква мебел

по стълбите уж да свали.

Подаде му чаша с уиски,

подаде му свойта ръка,

а после го страстно целуна,

показа му, че е жена.

Смутен беше младият негър,

"Мадам, извинете!" каза

и бързо по стълбите слезна,

и в бара той пи до зори.

Вечерта щом лордът се върна

и младата лейди каза:

"Аз искам Джоел да обесиш,

посегна ми той на честта!"

Обесиха младия негър

за ужас на целия град,

увисна Джоел на въжето,

проклинайки белия свят.

-----

Бимбо

Роди го майка му в бара,

сред група пияни мъже.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо

и Бимбо нарече го тя.

Баща му беше черен негър,

а майка му бяла жена.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

а майка му бяла жена.

Убиха майка му в бара,

баща му наръгаха с нож.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо

и Бимбо остана сирак.

И стана Бимбо цар на джаза,

тимпаните биеше той.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

тимпаните биеше той.

Веднъж в бара влезе лейди,

красива бяла жена.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо

и в нея той се влюби.

Мъжът й беше злобно старче,

наръга Бимбо с кама.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

наръга Бимбо с кама.

Ядоса се младата лейди,

мъжа си с камата уби.

Ооо, Бимбо, ооо, Бимбо,

мъжа си с камата уби.

Тези песни са култови!!! И аз съм ги пяла по лагери, екскурзии и бригади.

Мога да допълня с още една, която пеем  вечер, край огъня, на лагерите, които организирам.

О, Сузана

Мексико е много хубав град 

с много пламъци и дим

а сред тези пламъци и дим

броди бандата на Джим

Припев:

О-о Сузана 

ти за мен недей тъжи

ще се върна аз от прериите

с много злато и пари

Бижутерски магазин обран

притежателят - заклан

касиерката лежи сама 

а в гърдите ѝ - кама

Припев

Златарски магазин разбит 

притежателят - убит

а пък касата ограбена

и разбита с динамит

Припев

Във гората под вековен дъб

индиански вожд лежи

а над него Джо Безумният

скалпа му в ръка държи

Припев

-----------------------------

А тази песен научих от моята колежка по лагер, кавър  на  Those were the days - Mary Hopkin

Влезе в клас учителката строга

Всички затреперахме от страх

номер девет нека да излезе 

 ......  пред черната дъска

Кажи за Африка, кажи за Азия

кажи за всички учени страни

кажи за Алпите, кажи за Андите 

кажи, кажи, ти, всичко разкажи!

Номер девет нищичко не знае

Ням стои пред черната дъска

няма, няма кой да му подскаже

да изкара тройчица една

О, вий, учители, о, вий, мъчители,

От камък ли са вашите сърца?

О, вий, учители, о, вий ,мъчители,

Не сте ли били някога деца?

Още няколко ми се въртят из главата, но трябва да им уточня текстовете.